петък, 25 септември 2009 г.

Някъде далече

* * *

Самата мисъл, че те има някъде,
ме прави щастлива,
напук на завистливия вятър,
напук на всички въпроси,
на страхове и подозрения,
и реалното усещане по стъпките боси
от острите житейски настроения.
Самата мисъл, че те има някъде,
дълбае в плътта ми капчици -
белег за урагани,
слънчево зайче в окото на огледалото -
забодено пълнолуние -
протяга в душата на бурята
нащърбени удивителни.
За мълчанието на думите,
отгледали наивност,
плащам с продрани викове,
стърже в очите ми прашинка,
отвяна от твърдата гръд
на нивата,
дето пося и замина.
остана ми семето,
едрее под сухата пазва
сърцето му,
плевели му разказват
за тревистата лудост,
дето сетивата ми пръсна
и съм само ръце,
с които да те обичам.
Отмъщенитео на вятъра
в косите ми срича.
Самата мисъл, че те има някъде,
къде и така не зная,
съшива от чувствата ми пътека пясъчна
все към теб, все към теб...
До безкрая.

Мариана Дафчева






Далече

В този свят на неизвестност
далече от живота на духа,
объркани мечти, дела в смут
понесоха се на война
със сиянието на дъгата,
озарена от небесната съдба...

Там, далече някъде в нощта
на живот, объркан от греха,
пътува моята душа съвсем
сама – тя броди сред океана
на смъртта и вика ме безспир:
–Къде си ти? Изгубих се, ела!

Вик злокобен се понесе,
Измъкнаха се твари бедни
в нищета, за да заглушат
гласа на моята душа...
И те шептят:
- Тук няма никой!
Всички сме в калта тръгнали
и в пиршеството на смъртта...

Прониза ме студът и сърцето
ми замря...останала без сили,
и без лъча, сведох аз глава,
но със затворени очи започнах
да броя: едно, две, три...
докато изгрее светлина...

Спусната дъга от небесната съдба
ми постла пътека в нощта...
В сияйна нощ без страх от самота
тръгнах сам-сама в света,
търсех да открия своята душа...

Там в далечината възглас долетя:
– Чакам те,ела! Очаквах таз война
да спре.Очаквах светлина
след дълга битка на победа
в живота, победил страха!

По пътеката постлана на
небесната съдба две сърца
събрани с вълнение, откриха
единството на своята душа...

Румяна Русева

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Човекът- посредник между два свята (Разкази)

Бира за четирима

Петър Вангелов

Всеки път, като отскочеше до в къщи, по съседски чувствах необяснимо вълнение.Докато разговаряше с жина ми за делнични проблеми и за децата, аз се наслаждавах на чара, на маниерите й,на тембъра на гласа .
Обноските, интелигентността и изключителната обаятелност, която излъчваше, говореха за стари аристократични традиции, а всъщност Рени имаше обикновено семейство. Живееха в малък апартамент в съседния вход. Мъжът й, едър българин, с име на велик български хан хан , се занимаваше с търговия, често пътуваше до Германия, но това ни най-малко не помрачаваше семейното им щастие.
Тази вечер, оше със звънененто на вратата, имах особено усещане.
-Здравей Симеоне, в къщи ли сте? - малко задъхано от бързане поздрави тя. - Крум днес се върна от командировка и идвам да ви предложа нещо.
С жена ми веднага си намериха приказката, като че ли преди десет минути се бяха разделили. Децата се разбесняха, телевизорът натрапчиво заливаше стаята с реклама и средтази обичайна домашна шумотевица на мен не ми остана друга , освен да се порадвам на присъствието и на чертите й.
Имаше ведро и лъчезарно лице. Очите й впръскваха лъчи от нежност и топлина в мен при всеки поглед. Очарователната усмивка коментираше диалога на очите ни. Меките й сочни устни леко и красиво се отваряха при разговора, мислено спорейки с очите за преимуществото в привличане на погледа ми. Като че ли трите живинки, включени в един разговор, преплитаха мисли и вълнения един към друг: очите към устата, а ти пък - към ума. Сърцето ми преливаше от радост при това многолюзно веселие и красота. Очите казваха: обичам тази жена, а умът ми не бързаше със заключението, докато не разбере що за обич е това. Поиска мнението на нагона, но последният спеше. - "Ама, че положение" - объркано мислеше умът и в този миг една силна мисъл връхлетя върху него.
Не можеше да повярва. Това същество скрито зад очите и ума, наречено човек, не бе истинският обожател на жената. Друг бе влюбеният:
:- Тя е моя съпруга" - проговори той. - " Ние живеехме в просторно имение на брега на Рийн. Бяхме толкова щастливи, но фатален инцидинт по време на лов ме лиши от живота на земята и от нейните ласки."
"- Кой сте Вие?" -умът на Симеон Колев се разбунтува. В идиличния разговор се намеси четвърти.
" - Казвам се Алберт фон Шлегел, а името на жена ми е Регина фон Шлегел."
"-Но това е Рени от съседния вхад, господине. имате грешка."
"- Аз не греша!" - бе категоричен графът.
"- Старият фон Шлегел не се лъже. Толкова обикалях света, докато я открия в България. А те си е все същата - с къса коса, очарователна усмивка и дълги нежни пръсти."
Малката пауза ми даде възможност да се окопитя от този неочакват обрат на събитята.
"- Вижте какво, господин фон Шлегел, тя е семейна, обича мъжа си." - продължавах мисления спор.
"- Когато се оженихме, бях много силен,едър и стабилен мъж. Приличаме си със спруга й, може би затова е щастлива с избора, без да съзнава това. иначе просто нямаше да се ожени за него, не разбирате ли?Не се безпокойте! Ревността не съществува в моя свят.Аз съм постоянно с тях, помагам им."
-Какво ше кажеш, Мони? - питаше ме жена ми.
-За кое?
-Вечно се разсейваш с тоя телевизор. Рени, следиш ли новините? Ще го изгася, че да се чуем. После ще го включа за сериала. Така! Рени ни предлага билети за балет. Какво ще кажеш?
"-Чудесно предложение!" - се включи в ума ми графът и ме обърка.
-Вие не се месете! - изтървах се гласно, но вече беше късно.
-Как да не се меся? За какво? - скочи жена ми. - Що за приказки!?
-искам да кажа...Разбира се, чудесно е... да.. съгласен съм.
-Напоследък е малко отнесен - взе да ме оправдава тя - особено след като го съкратиха от работа.
-О,така ли? - Реви ми прати мил и съчувствен поглед. Разтапям се от удоволствие като ме погледне. Пулсът ми пак скочи. Но защо става така?
"- Разтапям се от удоволствие, когато се погледнете" - повтори изненедващо Алберт.- "Все едно, че мен гледа. А вие ще извинявате, майн хер, но сте медиум, което много ме радва. Така ледно мога чрез Вас и аз да изпитам благоговейно чувство."
"Виж милата Регина, ви предлага билети. Браво! Непременно отидете! Ще бъда с вас"- Разбира се, вече обещах." - отвърнах, този път мислено.
"-Винаги е обичала музиката. Даже искаше да й купя пиано, а аз все си мислех, че това е суетен каприз. Онзи търговец Курт Васт, от Бавария, дето често ни посещаваше, като разбра за пианата, настояваше той да го купи. Беше много влюбен в нея. Е, аз се правех, че нищо не забелязвам."
"- Сега защо не го извикате да й се порадва и той. "- предложих милосърдно.
"-Той постоянно е с нея. Това е сегашният съпруг. Много се гордееше с името си. Затова и сега има същите съгласни. А един ден, тъкмо сме седнали в трапзарията на кръгла маса със свещи и красива бяла покривка, за да отпразнуваме малък семеен празник..."
Невероятно! Картината ми бе позната! откъде си спомням дантелените пердета, тройния свещник на източиня прозорец, големия стенен часовник в дясно от камината, елхата, цветята?...Сърцето ми се качи в гърлото.
"-Беше Коледа, нали разбирате!" - продължи граф алберт фон шлегел, даже прозорците бяха украсени с цветя и снещи. И тогава неочаквано се появи Курт Васт с огромен букет цветя, а малко след него, без да е инструктирана, прислужницата внесе бира за четирима. Но с Курт ставаме трима. Кой би могъл да бъде четврътият!? Живеехме далече от града и се радвахме на спокойствието да нямаме наблизо съседи, впрочемсамо един десетина километра надолу по реката, в съседно имение. С жена си го бяха купили наскоро...В този миг на вратата някой позвъни. Инстиктивно погледнахстенния часовник до камината. Беше седем без десет вечерта.
-Мони! - сепна ме жена ми - Рени си тръгва.
-Довиждане, мило семейство. Радвам се, че се съгласихте. Ще се видим след няколко дни. Ще ви чакаме в седем без десет пред залата. Лека нощ! - и забърза по стълбите, отнасяйси със себе си и Албет, и загадката.

17.03.1994 г.

събота, 12 септември 2009 г.

петък, 11 септември 2009 г.

Пътуването на душата

Истории за пътешествията на душата

Първи случай

В настоящата история се разказва за едно момиче от началото на века, известно с извънредно странното си поведение. Сестрата на малката Ан живеела в Минеанополис, САЩ и по следния начин пресъздава невероятните случки с по-малката си сестра:

"Когато беше на четири години Ан се разсърди на баща ни заради някаква дреболия и заяви, че ще ги изостави завинаги.

- Да не се готвиш за рая, откъдето се спусна при нас? - попита я татко шеговито.

- Аз и не съм дошла оттам - сопна се Ан - била съм вече и на Луната и на Земята. Много пъти съм била ту мъж ту жена.

Татко се кискаше, а сестричката ми още по-убедително продължаваше:

- Веднъж, когато живеех в Канада, бях мъж. Даже и името си помня, казвах се Лишус Фабер, бях войник и превзех портите.

Тази история не ми даваше покой и цяла година се рових в най-различни книги, засягащи канадската история, с надеждата, че ще попадна на описанието на някаква битка, в която някой е превзел някакви крепостни врати. Търсенето ми се оказа напразно, не открих нищо. Накрая един библиотекар ми пъхна в ръцете един овехтял документ, в който се разказваше за най-различни вълнуващи събития и една от историите наистина ме заинтригува. Разказваше се за превземането на стените на някакво малко градче. Малкият отряд се сражавал геройски, макар че не разполагал с необходимите за атаката боеприпаси. На очи се набиваше едно изречение: "отрядът на младия лейтенант превзе портите", нещо повече там прочетох и името на младия лейтенант - Лишус Фабер...''

(The American Magazine, 1915 , юли)

Втори случай

Британският лекар д-р Артур Гирхам описва следния случай от практиката си. През 1961 г. се среща с пациентка, чието поведение го убеждава недвусмислено в съществуването на прераждането.

"Тридесет и седем годишна пациентка се оплакваше от кошмарен, непрекъснато повтарящ се сън. Години наред натрапчиво сънувала един и същи сън, изпълнен с кървави масови убийства. Започнах да я изследвам, съмнявайки се, че страда от невроза, но се оказа здрава. Кошмарните сънища я измъчваха от дванадесетата й година и я изпълваха с все по-нарастваща тревога. След няколко месеца спомена, че в детството си е описала съновиденията си, обърканите си мисли, примесени с картини и събития, непонятни за самата нея. В записките й намерих стихове, писани на средновековен френски от самата нея, в ученическите й години, макар че тя никога не е изучавала този език и по-точно това наречие. Обърнах се към един професор от университета в Тулуза, описвайки случая на моята пациентка и той незабавно ми отговори, че описанията се отнасят до членовете на еретическото движение на тулузките катари от XII век, изповядващи пуританска философия.

Пациентката ми съобщавала за кръвопролитното унищожение на катарите, както и за собствената си гибел на кладата. През 1967 г. реших да замина за Южна Франция и на място да продължа проучванията си. Сравнявайки изворите за тулузките катари от XII век с описаното от моята пациентка, се убедих, че разказът й е напълно точен и прецизен. Дума по дума съвпаднаха и стиховете, писани от нея, с една от песните, които открих в средновековните документи. С прецизна точност тя описваше тогавашните френски пари, накитите, плановете на сградите, характерни за епохата. Спомняше си за семейното и обществено положение на хора, които не са били популярни исторически личности и можеха да бъдат открити само в списъците на светата инквизиция. Съвсем достоверни бяха описанията й за много малко известни ритуали на катарите, нещо повече съобщаваше, че катарите-духовници не винаги носели черни раса. Един от нейните приятели, например, доста често носел тъмно синьо расо с качулка. Това нейно твърдение ми се стори доста неправдоподобно, тъй като от историческите източници е всеизвестно, че катарите са носели черни дрехи. Това убеждение се считало за достоверно чак до 1966 г., когато се появил един превод от латински език на протокол на инквизицията, в който многократно се споменавало, че катарите-духовници освен черни, можели да носят и тъмно сини или зелени раса.

За мен съновиденията на едно тринайсетгодишно момиче, съдържащи такава подробна и достоверна информация за движението на катарите, позната само на ограничен брой специалисти, представляваха неопровержимо доказателство за пътешествията на душата".

Трети случай

Робин Хил бил петгодишно момче. Неговата история разказал американският филмов актьор Малвин Дъглас.

Малкиат Робин говорел добре за възрастта си, но понякога в речта му се прокрадвали напълно неразбираеми думи. Майка му забелязала колко често момчето произнася странни думи така, като че те имат някакъв смисъл Тя изразила тревогата си пред една гостенка, която се интересувала от прераждането и проявила интерес да чуе малкото момче. Още на другия тя посетила детската стая. Робин бил доста разговорлив и наговорил дузина непознати думи. Посетителката се убедила, че детето не бръщолеви глупости, а влага смисъл в произнесените думи, само трябвало да намерят човек, който да разбира речта му. След седмица поканили професор полиглот, който също с интерес изслушал бръщолевенията на Робин.

- Няма никакво съмнение, Робин говори на местно наречие, характерно за Северен Тибет. За по-голяма част от изреченията нямам никакво колебание, макар че не разбирам повечето думи. Да не би момчето на по-малка възраст да е ходило в Тибет, или някой от семейството да е пътувал дотам?

Естествено отговорът бил отрицателен, тъй като никой не бил посещавал Тибет.

- Къде си научил тези думи? - продължавал да разпитва детето професорът.

- В училище

- Но, миличък, ти още не ходиш на училище - прекъснала го майката.

- Не говоря за сега, а за по-рано, когато ходех на училище.

- И какво беше това училище? Помниш ли как изглеждаше?

Робин помислил малко и отговорил:

- Да, помня. Намираше се в планината, но не в тази, където бяхме през лятото, мамо.

- И от какво беше построено от камък или от дърво?

- От камъни.

- А какви бяха учителите?
www.spiralata.net

- Всички бяха мъже и не бяха облечени като татко. Носеха дълги ризи, завързани на кръста с въже.

Подробното описание на детето удивило професора, който така се въодушевил, че предприел дълга експедиция. Той заминал за едно лесно достъпни място в Северен Тибет, недалеко от Китай, с цел да проучи училищата. Не след дълго родителите на Робин получили писмо:

"Намерих училището, за което говори Робин, разположено е в планината Куен-лун, в една скалиста местност, която съвсем не прилича на планинския район, където Робин е прекарал ваканцията си, заедно с Вас. Описанието на Вашето дете е изключително точно, що се отнася и за преподавателите-лами".

Наричаното в парапсихологията ''ксеноглосия" явление, характеризиращо се със способността да се говорят никога неизучавани езици, било наблюдавано и през тридесетте години при близнаците на известния лекар , д-р Маршал Мак Дъфи от Ню Йорк. За най-голяма изненада на родителите си децата си говорели на непознат за околните език. Опитали се да разгадаят тайната им в катедрата по чужди езици в тамошния университет, но никой от преподавателите не успял да разпознае езика на който си говорели децата. За щастие тогава постъпил един лектор, преподаващ древни езици и той успял да разпознае в речта на близнаците използвания по времето на Христа ''арамски'' език.

Четвърти случай

На 15 март 1910 година в Палермо, Сицилия, за най-голяма скръб на неутешимите си родители, починала от менингит петгодишната Александрина Шамона. Три дни по-късно тя се присънила на майка си, убеждавайки я, че не ги е напуснала завинаги и че се върне като съвсем малко дете. Сънят отново се повторил, но нова бременност била почти невъзможна, туй като г-жа Шамона била подложена на сложна гинекологична операция, след първото си раждане. Въпреки това след година тя родила две близначки. Едното от децата поразително приличало на починалата Александрина, затова и я нарекли с нейното име. Приликата била не само физическа, тя се проявявала и в поведението и предпочитанията. И двете деца били левачки, въпреки, че останалите деца в семейството пишели с дясната ръка. Лицата им била еднакво асиметрични.

- Решително заявявам - казала г-жа Шамона - второто ми момиченце има изненадваща прилика с починалата Александрина, с изключение на това, че очите и косата й са малко по-светли. Предпочитанията им са еднакви, например и двете обичат да си играят повече с деца на тяхната възраст, отколкото с кукли. Особено много държат на чистотата; по един и същ начин искаха да им измия ръцете ако са изцапани. Второто ми момиченце също не обича сирене подобно на първата Александрина.

Когато втората Александрина станала на осем години, семейството решило да направи екскурзия до близкото градче Монреале. Момиченцето отказало да отиде с тях, под предлог, че вече е ходило там. Майката почти не си спомняла, но детето подробно й разказало как са посетили града, заедно с още една госпожа, която имала рог на главата си, а когато влезли в една църква се срещнали с ниски на ръст попове в червени одежди. Този разказ помогнал и на г-жа Шамона да си спомни, че преди смъртта на първата Александрина са ходили в Монреале, придружавала ги една нейна приятелка, дошла в Палермо за лекарска консултация, тъй като някакъв израстък загрозявал челото й. Спомнила си и когато влезли в една църква и наистина се срещнали с група млади гръцки попове, облечени в сини одежди, украсени с пищна пурпурна украса.

Тъй като момиченцето си спомняло не само за мястото, но и за събитията, то не е можело да получи информацията си от снимка или пощенска картичка. Госпожа Шамона също едва си спомняла за пътуването, тъй че е много малко вероятно да е разказала на детето за него.

От американската преса

Създадено: 10/08/2007 . 18:47
Обновено : 10/08/2007 . 18:47
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 3520 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


^ Нагоре ^
www.spiralata.net

Духовното високомерие

За духовното високомерие

Глава от книгата "Философия на ежедневието" на Йосиф Йоргов

Ако всичко съществуващо е Бог, то тогава нашият главен проблем е, защо се осъзнаваме като нещо отделно от него. Естествено, защото не сме съвършени като него и нашето несъвършенство ни кара да се чувстваме различни. В действителност, ние няма как да сме разделени и явно проблема е единствено в нашето съзнание. Нашето несъвършенство и недостатъци са натрупани в нашата монада във вид на неуравновесени енергии – преобладаването на плюса или минуса (електричеството и магнетизма) в съответната честота. Това се определя от нашето съзнание – както съм споменавал, нашето съзнание управлява енергиите от които се състоим, по силата на даденото ни право на свободен избор. Всичко зависи от нашето отношение – когато е положително или отрицателно ние отдаваме или отнемаме енергия от обекта, към който е насочено нашето внимание. Така ние нарушаваме съществуващата хармония и ставаме причастни, т.е. привличаме или отблъскваме всичко, което е около нас. Влизайки по този начин в енергийно взаимодействие ние биваме привлечени или отблъснати от поляризираната от нас действителност, т.е. страдаме или получаваме приятни усещания. Очевидно е, че ако нямаме отношение към действителността и не се опитваме постоянно да я променяме, няма да имаме и конфликт с нея. Но ние постоянно се вкопчваме в някакви въображаеми истини и се опитваме да подреждаме действителността съобразно нашите представи за нея. Така трупаме постоянно хаос, който разбира се никой друг не е длъжен да оправя, освен нас самите. Този хаос се трупа в нас и ние му викаме илюзорни представи на егото. Тъй като е произведен от нашето съзнание, той ще продължава да ни причинява страдания докато го произвеждаме, т.е. докато не променим съзнанието си и не започнем да произвеждаме хармония с даденото ни право на свободен избор.

Егото (или личността) е сбор от всички наши недостатъци, които ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Тези недостатъци, както споменах, са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. Визуално, нашите илюзии приличат на една черупка около съзнанието ни, която препятства възприемането на реалността. Т.е. всяко съзнание си има собствената черупка и може да бъде разрушена и премахната само от съзнанието, което я е изградило. Това става като престанем да поляризираме нашето отношение и престанем да се вкопчваме, да абсолютизираме създадените от нас илюзии.

Всички хора, подчертавам, ВСИЧКИ ХОРА, имат някакви проблясъци – от време на време в илюзиите им се отварят малки дупчици, през които успяват (чрез така наречените психологически феномени) да разгледат някаква частица от реалността. Тези, които се страхуват да излязат от рамките на сивата посредственост, наречена „нормален човек” попадат при психиатри и в психиатрии за да бъдат насилствено завърнати в света на илюзиите. А тези, които не се страхуват да бъдат уникални, с удивление разглеждат реалността и се опитват да се справят с противоречията, които предизвикват илюзиите им. За съжаление, с редки изключения, така наречените „духовни” хора, по навик превръщат частиците реалност в илюзии, като ги обявят за единствени и истински, а себе си за изключителни, имащи единствени право на достъп и се изживяват като месии. Вкопчването е масово поради изградената илюзия, че тези проблясъци са показател за духовен напредък и изключителност. Никой не иска да си признае, че когато надничаш през ключалката, това, което виждаш обикновено е стената отсреща.

Както споменах вече, причината, която произвежда постоянно илюзии е черупката от илюзии. Самоизолирането от Цялото ни създава постоянното усещане за самота и непълноценност. Всички ние се опитваме по някакъв начин да се справяме с тези подтискащи усещания. Обикновено цял живот се опитваме да си изградим илюзията за своята значимост и с това да заглушим зова на Цялото. Всеки, в зависимост от илюзиите, които преобладават в него, се опитва да си докаже, че с нещо е по-добър и по-значим от другите, като чрез всякакъв род манипулации се стреми да накара другите да го признаят. Тези, които нямат морални задръжки се опитват да компенсират чувството си за непълноценност, като предизвикват страха на другите. Други се опитват да се доказват като се стремят да властват – по някакъв начин да се сдобият с подчинени. Трети се опитват да се изтъкнат чрез ума си, като се наредят в редиците на интелигентите. Четвърти се опитват да внушат своята „духовност” и да се сдобият с последователи. Пети трупат пари, защото това се приема в обществото като показател за способности. Но абсолютно всички със своите напъни приличат на наперени пуяци или пауни, които се гордеят с лъскавите и красиви пера (своите илюзии). Царува суетата, всеки иска да му се възхищават, да го възхваляват, за да заглуши вътрешното чувство за неудовлетвореност. А всичко това се смята за нормално и в реда на нещата, защото стимулира еволюцията, но както всичко съществуващо си има и положителната и отрицателната страна – постоянен източник е на илюзии и на големия препъникамък - духовното високомерие, което може да обезсмисли доста животи, да направи много болки и страдания напразни, без поука от тях.

Искам да почертая, че всички видове феномени – ясновидство, екстрасензорни и лечителски способности, психометрия и телепатия, натрупаните знания и постижения не са признак на просветление, а само надничане от време на време през дупчица към реалността. Просветлението идва след унищожаването на егото (личността), т.е. на всички недостатъци и вкопчване в илюзиите. Но това води до обезличаване на личността – колко хора са готови да загубят своята индивидуалност? Очевидно е, че гордостта е най-големия проблем на всеки един човек, защото тя изгражда и поддържа личността, егото. Но колко хора са готови да се разделят с лъскавата си перушина?

Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие. Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха. Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.

Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции. Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.

Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.


Създадено: 11/08/2007 . 12:15
Обновено : 11/08/2007 . 12:15
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 2856 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


^ Нагоре ^
www.spiralata.net

Духовното високомерие

За духовното високомерие

Глава от книгата "Философия на ежедневието" на Йосиф Йоргов

Ако всичко съществуващо е Бог, то тогава нашият главен проблем е, защо се осъзнаваме като нещо отделно от него. Естествено, защото не сме съвършени като него и нашето несъвършенство ни кара да се чувстваме различни. В действителност, ние няма как да сме разделени и явно проблема е единствено в нашето съзнание. Нашето несъвършенство и недостатъци са натрупани в нашата монада във вид на неуравновесени енергии – преобладаването на плюса или минуса (електричеството и магнетизма) в съответната честота. Това се определя от нашето съзнание – както съм споменавал, нашето съзнание управлява енергиите от които се състоим, по силата на даденото ни право на свободен избор. Всичко зависи от нашето отношение – когато е положително или отрицателно ние отдаваме или отнемаме енергия от обекта, към който е насочено нашето внимание. Така ние нарушаваме съществуващата хармония и ставаме причастни, т.е. привличаме или отблъскваме всичко, което е около нас. Влизайки по този начин в енергийно взаимодействие ние биваме привлечени или отблъснати от поляризираната от нас действителност, т.е. страдаме или получаваме приятни усещания. Очевидно е, че ако нямаме отношение към действителността и не се опитваме постоянно да я променяме, няма да имаме и конфликт с нея. Но ние постоянно се вкопчваме в някакви въображаеми истини и се опитваме да подреждаме действителността съобразно нашите представи за нея. Така трупаме постоянно хаос, който разбира се никой друг не е длъжен да оправя, освен нас самите. Този хаос се трупа в нас и ние му викаме илюзорни представи на егото. Тъй като е произведен от нашето съзнание, той ще продължава да ни причинява страдания докато го произвеждаме, т.е. докато не променим съзнанието си и не започнем да произвеждаме хармония с даденото ни право на свободен избор.

Егото (или личността) е сбор от всички наши недостатъци, които ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Тези недостатъци, както споменах, са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. Визуално, нашите илюзии приличат на една черупка около съзнанието ни, която препятства възприемането на реалността. Т.е. всяко съзнание си има собствената черупка и може да бъде разрушена и премахната само от съзнанието, което я е изградило. Това става като престанем да поляризираме нашето отношение и престанем да се вкопчваме, да абсолютизираме създадените от нас илюзии.

Всички хора, подчертавам, ВСИЧКИ ХОРА, имат някакви проблясъци – от време на време в илюзиите им се отварят малки дупчици, през които успяват (чрез така наречените психологически феномени) да разгледат някаква частица от реалността. Тези, които се страхуват да излязат от рамките на сивата посредственост, наречена „нормален човек” попадат при психиатри и в психиатрии за да бъдат насилствено завърнати в света на илюзиите. А тези, които не се страхуват да бъдат уникални, с удивление разглеждат реалността и се опитват да се справят с противоречията, които предизвикват илюзиите им. За съжаление, с редки изключения, така наречените „духовни” хора, по навик превръщат частиците реалност в илюзии, като ги обявят за единствени и истински, а себе си за изключителни, имащи единствени право на достъп и се изживяват като месии. Вкопчването е масово поради изградената илюзия, че тези проблясъци са показател за духовен напредък и изключителност. Никой не иска да си признае, че когато надничаш през ключалката, това, което виждаш обикновено е стената отсреща.

Както споменах вече, причината, която произвежда постоянно илюзии е черупката от илюзии. Самоизолирането от Цялото ни създава постоянното усещане за самота и непълноценност. Всички ние се опитваме по някакъв начин да се справяме с тези подтискащи усещания. Обикновено цял живот се опитваме да си изградим илюзията за своята значимост и с това да заглушим зова на Цялото. Всеки, в зависимост от илюзиите, които преобладават в него, се опитва да си докаже, че с нещо е по-добър и по-значим от другите, като чрез всякакъв род манипулации се стреми да накара другите да го признаят. Тези, които нямат морални задръжки се опитват да компенсират чувството си за непълноценност, като предизвикват страха на другите. Други се опитват да се доказват като се стремят да властват – по някакъв начин да се сдобият с подчинени. Трети се опитват да се изтъкнат чрез ума си, като се наредят в редиците на интелигентите. Четвърти се опитват да внушат своята „духовност” и да се сдобият с последователи. Пети трупат пари, защото това се приема в обществото като показател за способности. Но абсолютно всички със своите напъни приличат на наперени пуяци или пауни, които се гордеят с лъскавите и красиви пера (своите илюзии). Царува суетата, всеки иска да му се възхищават, да го възхваляват, за да заглуши вътрешното чувство за неудовлетвореност. А всичко това се смята за нормално и в реда на нещата, защото стимулира еволюцията, но както всичко съществуващо си има и положителната и отрицателната страна – постоянен източник е на илюзии и на големия препъникамък - духовното високомерие, което може да обезсмисли доста животи, да направи много болки и страдания напразни, без поука от тях.

Искам да почертая, че всички видове феномени – ясновидство, екстрасензорни и лечителски способности, психометрия и телепатия, натрупаните знания и постижения не са признак на просветление, а само надничане от време на време през дупчица към реалността. Просветлението идва след унищожаването на егото (личността), т.е. на всички недостатъци и вкопчване в илюзиите. Но това води до обезличаване на личността – колко хора са готови да загубят своята индивидуалност? Очевидно е, че гордостта е най-големия проблем на всеки един човек, защото тя изгражда и поддържа личността, егото. Но колко хора са готови да се разделят с лъскавата си перушина?

Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие. Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха. Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.

Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции. Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.

Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.


Създадено: 11/08/2007 . 12:15
Обновено : 11/08/2007 . 12:15
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 2856 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат


^ Нагоре ^
www.spiralata.net

Към нов живот ( пътят на усъвършенстване)

КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИЕ ЯСНОВИДСТВОТО

След като човек е изучавал ясновидството, възниква въпросът: „Щом се твърди, че тази сила е скрита във всеки човек, как мога да я развия у себе си? " Съществуват много начини за това - доста от тях вредят на здравето и са нежелателни, а само един може да бъде препоръчан на всеки човек.

Както обясних в една по-ранна глава, във всеки цивилизован човек способностите на астралното тяло са вече напълно развити, но работата е там, че ние още не сме свикнали да си служим с тях. През дългите епохи на еволюцията те са се развивали бавно, но ние не схващаме силата им. Те все още са неизпитани оръжия в нашите ръце. физическите способности, с които изцяло сме привикнали, изтласкват другите и скриват тяхното съществуване. Какво следва от това?

Ако искаме да получим тази част от наследството ни като развити човешки същества, трябва да направим две неща: да отклоним временно физическите си способности от нашия път и да се приближаваме към другите, още непознати за нас. Следователно първото нещо е да се отстранят временно от нас физическите чувства. Има много начини за постигане на това, но, общо взето, се свеждат до две групи. В първата влизат методите, при които чувствата се отклоняват чрез временно усилено самовъзпитание, а втората включва много по-бавни, но надеждни подходи, които водят до сигурно контролиране.

Повечето от методите за усилено възпитание са вредни за физическото тяло и имат нежелателни последици. Една от тях е, че довеждат човека до пасивно състояние - той вече може в някаква степен да си служи с висшите способности, но е твърде ограничен в избора на приложението им. Друго следствие от използването на тази група методи е, че придобитите способности са временни само докато трае прилагането им, или в най-добрия случай - до края на земния живот.

На Изток, където тази материя е изучавана столетия, методите за развитие се разделят на два класа, наречени Лаукика и Локотра, от които първите са „светски", или временни, а с вторите се достига до „аза", до духа, до истинския човек и постигнатото остава завинаги притежание на носителя си.

Помнете, че само по себе си ясновидството не е признак на велико развитие. То е само един от тях и човек трябва да напредва по много посоки едновременно, за да достигне съвършенството. Нежелателни методи

Нежелателни методи

Най-напред ще изложа някои от нежелателните пътища, по които понякога се развива ясновидството. Сред някои племена в Индия тази способност често се достига чрез различни билки - бханг, хашиш и други. Те премахват чувствителността на физическото тяло, както става с упойващите средства, и човек остава в астралното си тяло, като по време насън, но с по-малка възможност за събуждане. Преди да вземе питието, човек залага в съзнанието си решение да прояви астралните си чувства. Като се освободи от физическото тяло, той опитва да си служи с тези способности. Когато се събуди, си спомня повече или по-малко своето видение и се опитва да го разтълкува. По този начин често достига висок авторитет на ясновидец и пророк. По време на транс някой умрял може да говори чрез него, също както чрез всеки обикновен медиум. Други постигат същото състояние, като вдишват упоителен пушек при горенето на билкова смес. Вероятно древното ясновидство е било от такова естество. Казват, че една от прочутите пророчици в древността се навеждала над цепнатина в една скала, откъдето излизали пари. След като ги вдишвала известно време, изпадала в транс и някой говорел чрез нейните гласови органи, също както по време на спиритичен сеанс. Не е трудно да се види колко са нежелателни тези методи от гледна точка на истинското развитие.

Навярно повечето от нас са чували за въртящите се дервиши, чиято религия включвала този екзалтиран танц. След многобройните завъртания те падат безчувствени на земята. В този транс, подбуден от религиозен жар, често се появяват необикновени видения, откъслечно се виждат и запомнят картини от низшите астрални области.

За съжаление и ние на Запад прилагаме нежелателни методи за самохипноза, които трябва да бъдат старателно избягвани от всеки. Това е гаранция, че развитието му ще върви сигурно напред. Практиката е такава: човек приковава погледа си в светла точка и я гледа, докато се парализира някой от нервните му центрове и постигне състояние на пълна пасивност, при което е възможно долните астрални чувства да се активизират в известна степен. Разбира се, при такива условия той няма сили да избере това, което иска, а случайността му предлага добро или зло като второто е по-вероятно. Същият резултат може да се постигне и чрез безкрайно повтаряне на някоя фраза, от което се притъпява умствената способност, както при блестящия предмет.

Тук ще спомена твърдението на поета Тенисън, че можел чрез многократно бързо повтаряне на собственото си име да премине в друго състояние. Той описва това в писмо от 7 май 1874 г., изпратено от остров Уайт до един господин, който имал видения под влиянието на упойващи средства:

„ Никога не съм използвал упойващи средства, но като юноша, когато оставах често сам, изпитвах един транс в будно състояние. Това ми се случваше като повтарях наум името си и от напрегнатото състояние моята индивидуалност сякаш се разпиляваше и изчезваше в безграничното битие. Това не е смътно съзнание на обърканост, а най-ясно от най-ясните, най-сигурно от най-сигурните, неописуемо с думи. Смъртта изглежда почти смешна невъзможност, личността сякаш се изгубва и достига истинския живот. Срамувам се, че описанието ми е така бледо. Състоянието е недостижимо за думите. Това е най-силното доказателство, че духът на писателя е способен да се прехвърли в един друг свят, който е не само действителен и ясен, а е безграничен в пространството и вечен във времето."

Без съмнение тук имаме случай на достигане до висшия живот и всеки с опит в това отношение ще оцени достоверността на описанието, в което поетът се спира тъкмо на прага пред нещо безкрайно по-велико. Въпреки добрия резултат, и този метод не може да се препоръча като сигурен и безопасен за здравето.

Упражнения с дишане

Някои твърдят, че тази способност може да се постигне чрез упражнения, които регулират дишането. Методът е широко разпространен в Индия. Вярно е, че по този начин може да се развие известно ясновидство, но твърде често това става с цената на физическа и умствена загуба. Много подобни опити са правени в Европа и Америка, но аз познавам лично мнозина, които от това са съсипали здравето си и са довели себе си до прага на лудостта. Някои са развили своето астрално виждане точно толкова, че да се чувстват вечно преследвани, други са отчаяни от съсипването на физическото здраве и отслабването на мисълта. И само малка част твърдят, че тази практика е била благотворна за тях.

Вярно е, че индийските йоги се стараят да постигнат развитие по-скоро чрез физически средства, отколкото с вътрешно умствено и духовно усъвършенстване. Но дори сред тях тези упражнения се правят под непосредственото ръководство на опитни учители, които следят резултата и веднага ги спират, ако има нежелателни симптоми. Но за хора, които не знаят нищо по въпроса, занимаването с такива упражнения е опасно, защото полезното за един може да бъде унищожително за друг.

Хипноза

Друг метод, чрез който може да се развие ясновидството, е хипнозата, при която един човек въздейства на друг и го довежда до хипнотичен транс, отключващ астралното зрение. При този случай хипнотизаторът напълно владее волята на другия, чиито физически способности остават в бездействие. Това открива полето и хипнотизаторът може да възбуди астрални чувства, като влее жизненост в астралното тяло. По този начин са постигани добри резултати, но се изисква твърде специална комбинация от условия - една почти свръхчовешка чистота в мисълта и намеренията както на оператора, така и у субекта, за да може опитът да бъде безвреден. Хипнотизаторът постига твърде голямо влияние върху своя пациент, а тази власт може да се упражнява и несъзнателно. Всяко качество на сърцето и ума, които първият притежава, лесно се прехвърлят върху субекта. Виждаме как се отваря вратата на опасността, ако хипнотизаторът не е достатъчно духовно чист. Да разреши човек да бъде хипнотизирай, означава да отдаде своята индивидуалност. Аз лично никога не бих се подложил на това и не го препоръчвам на никого, но нямам нищо против практиката на лекарите-хипнотизатори.

Начините, които препоръчваме

Не мога да препоръчам нито един от тези начини за ясновидско развитие, като приложим за всеки. Кои са тогава подходящите методи? Общо казано - тези, които вместо да ограничават физическото тяло със сила, развиват душата. Най-сигурният и здравословен начин е човек да попадне на компетентен учител и да върши само това, което той му каже. Но къде да се намери надежден учител? Във всеки случай не между тези, които сами се обявяват за учители, и не между тези, които вземат пари, за да учат. Знанието може да се постигне единствено там, където е било достижимо винаги - при адептите на великата идея за душата.

Винаги е съществувало едно велико братство на знаещи мъже, които са били готови да предадат тези знания на достойния човек, защото тъкмо затова са ги събирали с труд. Как можем да открием тези хора? Ако ни се случи да ги видим, няма да ги различим от другите. Но те могат да ни намерят и сигурно ще го направят, когато се убедят, че сме готови да работим за подпомагането на света. Техният единствен велик интерес е да тласкат еволюцията на човечеството. Те имат нужда от хора, предани на това дело, и непрестанно ги търсят внимателно. Ако е готов за тази работа, никой не бива да се плаши, че ще остане незабелязан. Тези хора няма да задоволят само простото ни любопитство, няма да помогнат на онзи, който иска да придобие сили само за себе си. Но когато човек с дълго и последователно самообразование е показал желание да помага на другите, силна воля и чисто сърце, той ще почувства присъствието и помощта на учителите.

Вярно е, че те основаха Теософското общество, но само членството в него не е достатъчно да свърже някой човек с тях. Това е работа на онези, които виждат по-дълбоко от нас в сърцата на хората.

Как може да се започне?

Ако имате желание да постигнете висшето виждане, преди да започнете, трябва да се погрижите за своето умствено и морално развитие. Защото да притежавате силата, без да сте придобили тези качества, би било наистина проклятие, а не благословия и бихте могли да злоупотребите с разкритата си дарба. Ако сте убедени, че може да вършите добро заради самото добро и никога не ще имате егоистично поведение, съществуват два основни метода, които ще ви изведат благополучно до ясновидството. Първият е полезен и безвреден, но не е подходящ за всеки, както вторият. От опит знам, че и двата са резултатни.

Първият метод е чисто интелектуален и се състои в изучаването на споменатото вече четвърто измерение на пространството, физическият мозък няма навик да действа в тази посока и се чувства неспособен да реши проблема. Но мозъкът, като всеки друг орган на физическото тяло, може с постоянство да бъде обучаван на неща, които са били недостижими за него. Въпросът е просто да се разшири силата на възприемчивостта, докато тя обхване и астралната материя. Мисля, че по този метод не всеки ще успее бързо да повиши способността на физическия мозък до степен да схваща астралните форми и да събуди скритите си астрални способности. Но въпреки това прилагането му е твърде полезно за тези, които имат математическа нагласа и във всеки случай ще разшири техния поглед към света. Ако този начин за развитие е достъпен само за малко хора, вторият метод е общо приложим. Той не е лесен, но има велико преимущество и ползата от него е огромна. Той води човека към силите, които горещо желае да познава и владее. Но скоростта, с която се движи, зависи от постигнатото развитие в тази област по време на другите му раждания на земята. Следователно никой не може да гарантира за колко време ще се постигне резултат. Като следва този път, човек и да прекара даже целия си живот, без да постигне астрално виждане, ще се чувства умствено, нравствено и дори физически по-добре.

За да изследваме по-пълно този метод, наречен медитация, ще разгледаме неговите три последователни етапа: съсредоточаване, размишление и съзерцание.

Съсредоточаване

Първата стъпка към постигането на висшето ясновидство е съсредоточаването. Това не е гледането в светла точка, при което съзнанието се изключва, а такова контролиране на мисълта, при което човек прави с нея каквото поиска, концентрира я дълго върху даден предмет на размисъл. Това е най-трудната работа, известна на човека, но тя може да бъде извършена, както е била вършена стотици пъти. Може би не сте се замисляли колко неподатлива е мисълта на контрол. Обърнете внимание в някой момент върху мисълта си. Опитайте се да проследите назад и ще видите колко много несвързани мисли са преминали само за няколко минути през вашия мозък, влизайки и излизайки без следа. Постепенно ще започнете да схващате, че всъщност те не са ваши, а просто захвърлени откъслеци от чужди мисли.

Истината е, че мисълта е сила и всяко нейно действие оставя след себе си следа. Енергичната мисъл за другия отива при него.; Но има и много слаби и смътни мисли и създадените от тях форми са временни и неясни. Докато съществуват, те са способни да влязат във всеки попаднал им по пътя им. Безполезните откъслеци от нашите мисли могат да се натрупат в съзнанието на човек, който е наблизо. Те прескачат в мисълта му, в повечето случаи отскачат навън, като оставят в съзнанието само нищожна следа. Но някоя от тези чужди мисли е приятна и интересна и човек я подхваща и развива. Той я прави временно своя, дава й цвета на собствената си личност. Всеки •път, когато влезем в една стая с хора, ние попадаме сред тълпа от мисли, голяма част от които са смътни и безцелни.

Ако искаме да развием някоя висша способност, ние трябва да започнем с постигане на контрол върху мисълта си. Трябва да й дадем да върши работа, вместо да я оставим да си играе както иска, привличайки към себе си всички чужди ненужни мисли. Преди да направим първата крачка към истинското култивирано духовно ^виждане, умът не трябва да бъде наш господар, а слуга, защото той е «инструментът, който ще използваме, и е необходимо да бъде под наш контрол.

За обикновения човек съсредоточаването е изключително трудно, защото той няма ни какъв опит. То може да бъде практикувано винаги, дори сред работния ден. Каквото и да вършите, правете го задълбочено и концентрирайте мисълта си в него. Ако пишете, мислете за това и за нищо друго - така написаното ще е по-добро. Ако четете, при ковете мисълта си в книгата и се старайте да се задълбочите в идеята на автора. Знайте винаги за какво мислите и защо, поддържайте вашия ум в непрекъсната и дисциплинирана интелектуална дейност, не му давайте време да остава празен, защото тогава идва злото.

Има една източна приказка за придворните, които не вярвали, че аскетът може дотолкова да е зает с мислите си, че да не усети минаването на цяла армия край него. Царят, който присъствал на този спор, ги уверявал, че може да им докаже тази възможност. Той заповядал да донесат широки съдове за вода и да ги напълнят догоре. Тогава заповядал на придворните да вземат по един съд и да го пренесат през главната улица на града. Край тях вървели войниците на царя с извадени саби и ако някой пролеел дори капка вода, трябвало да бъде обезглавен веднага.

Когато придворните се завърнали благополучно от своя ужасен път, царят пожелал да му разкажат всичко, което са видели по улиците. Нито един не могъл да спомене нищо, а казали, че единствената им мисъл била да запазят водата. „И тъй, господа - рекъл царят, - видяхте, че когато има достатъчен интерес, съсредоточаването е възможно."

Размишление

Когато с усилие на вашата воля постигнете подобно съсредоточаване, вие можете да опитате втората стъпка. Не казвам, че ще бъде лесно. Напротив. Но може да се постигне, защото мнозина са успявали. Когато умът започне да ви служи, опитайте онова, което наричаме размишление. Изберете си едно време, когато няма да бъдете обезпокоявани. По много причини ранната утрин е най-подходяща за това. Нека това време да бъде едно и също и нека не минава ден без вашето редовно упражнение. Ние знаем, че когато искаме да постигнем някое физическо умение, по-резултатни са кратките, но редовни занимания, отколкото пресилването от време навреме.

Седнете удобно и приложете развитата си способност за съсредоточаване. Изберете духовен предмет, който заслужава висша и полезна мисъл. В теософските изследвания има твърде много такива въпроси от голям интерес и велика полза. Ако предпочитате, може да вземете някое морално качество, както препоръчва Всемирната църква. Вие ще го разгледате старателно наум, ще размишлявате за значението му в човешкото съвършенство, за това как е проявено в природата около вас, как са го притежавали великите хора на древността, как вие бихте го проявявали във всекидневието, как не сте могли да го проявявате в миналото и т.н. Такова размишление върху високо морално качество е добро упражнение по много причини, защото не само развива ума, а и държи постоянно пред погледа ви възвишена идея. Но то трябва да започне от конкретни предмети за размисъл и когато те станат лесни за вас, можете да преминете към по-абстрактните въпроси.

Когато размишлението стане навик, и вече го владеете без напрежение и трудност, без дори една мисъл да се вмъкне недопусната, можете да преминете към третата стъпка по вашия път - съзерцанието. Но припомням, че вие няма да успеете да стигнете до това, без да победите окончателно неспирната мисъл. За дълго време, когато се опитвате да размишлява те, мислите ви постепенно ще се отдалечават, без да усещате това,и в един момент ще видите колко далече сте от началната мисъл. Не трябва да се отчайвате, защото така е с всички. Вие просто ще върнете немирния ум назад към неговия дълг, ако е необходимо стотици и хиляди пъти, защото единственото нещо, което не бива да се допусне, е възможността за неуспех. Но когато най-после напълно овладеете вашия ум, ще стигнете стадия, за който всичко останало е само приготовление.

Съзерцание

Тук вече няма да се съсредоточавате върху някое отделно качество, а ще се обърнете към най-висшия духовен идеал, който знаете. Няма значение кой е той или с какво име го наричате. Теософът вероятно ще вземе един от великите мъже - учители в Обществото, особено ако е имал щастието да общува с някои от тях. Католикът би могъл да избере Светата Дева или някой светец-покровител, християнинът ще вземе навярно Христос, индусът - Кришна, будистът - Буда. Имената нямат значение, защото тук говорим за реалности. Но той трябва да бъде за вас най-висшият, за да възбуди най-високото чувство за почитание, любов и преданост, които можете да изпитате. Създайте си най-живия умствен образ, който можете да си съставите за този идеал, и като концентрирате чувството си, усилено се стремете към него. Опитайте се с всичките възможности на вашата природа да се издигнете до него, да се слеете, да станете част от тази слава и красота Ако постигнете това и продължите да издигате вашето съзнание, ще дойде момент, в който ще почувствате, че сте едно с този идеал, както никога преди, че върху вас е паднала чудесна светлина и целият свят е променен. За пръв път ще усети какво значи да живеете и цялото ви досегашно битие ще се стори тъмнина и смърт.

Тогава идеалът ще ви отдели от себе си и вие ще се криете в светлината на обикновения ден. Но продължавайте вашите съзерцания и с времето този славен момент ще идва отново и отново, всеки път ще трае все по-дълго, докато настане мигът, когато висшият живот стане ваш завинаги, едно ново и никога непреставащо чудо през великите дни на живота ви. Тогава за вас денят и нощта ще преминават в един прекрасен живот и щастлива работа за подпомагане на другите.

Продължавайте вашите усилия и ще се издигнете още по високо. Пред учудения ви взор ще се открие един живот, толкова по-велик, колкото е астралният от физическия. Живот единствен със съвършената си истина и красота. Ще кажете, че това е развитие, което заема години. Така е, но вие ще се опитате да съберете в един земен живот еволюцията, която нормално се простира в много. И времето, и усилията си струват. Аз не мога да ви кажа за колко години ще успеете, но мога само да ви уверя, че мнозина преди вас са имали успех. Всички велики учители на мъдростта са били хора като нас и са се издигнали по пътя, който можем и ние да изминем. Колкото и да придобием по този път, ние владеем това богатство напълно и разполагаме с него завинаги, защото това не е медиумство, не е слабо, прекъсващо се качество на транс, а сила на развит и прославен живот, който един ден трябва да принадлежи на цялото човечество.

Чарлз Ледбитер, откъс от книгата "Тайната доктрина - живот отвъд смъртта"

Създадено: 10/08/2007 . 17:58
Обновено : 10/08/2007 . 18:00
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 7476 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат

www.spiralata.netт

Мистерията на живота

МИСТЕРИЯТА НА ЖИВОТА Е РЕАЛНА

Дийпак Чопра

Първа глава от книгата на Дийпак Чопра „Книгата на тайните”

Животът, който познавате, е тънък пласт от събития, прикриващ една по-дълбока реалност. В нея вие сте част от всяко събитие, което се случва сега, случило се е или ще се случи някога. В тази дълбока реалност вие знаете напълно ясно кой сте и каква е целта ви. Там няма объркване или конфликт с който и да е друг човек на земята. Смисълът на живота ви е да подпомагате Творението да се разгръща и умножава. Когато погледнете себе си, да виждате само любов.

Но мистерията на живота не е измежду тези неща. Тя е в начина, по който можем да ги изкараме на повърхността. Ако някой поиска да му докажа, че съ­ществува мистерия на живота, най-простото доказа­телство би било дори това огромно разделяне между дълбоката реалност и ежедневното съществуване. Откакто сме се родили, ние непрестанно получаваме знаци, че в нас съществува друг свят. Не ви ли се е случвало да се удивите? Подобни мигове могат да се преживеят, когато слушате прекрасна музика или при вида на някоя природна хубост, която предизвиква тръпки по гърба ви. А може да сте погледнали с ъгъл­чето на окото си към нещо познато - утринното слънце, разлюляно от вятъра дърво, лицето на някого, когото обичате, докато спи — и в този миг да сте разбрали, че животът е нещо повече от това, което изг­лежда.

Многобройни знаци за това са белязали пътя ви, само за да ги пренебрегнете, тъй като не са били съвсем явни. Срещал съм страшно много хора, чието ду­ховно начало не е било скорошно или забавно: като деца може да са видели как душата на баба им си отива в мига на смъртта й, да са съзирали как създания от светлина ги заобикалят на рождения им ден, да са пътували извън физическите си тела или да са срещ­нали на връщане от училище някой от любимите си роднини в коридора, макар този човек в същия мо­мент да е загинал при ужасна автомобилна катастрофа. (Един мъж например ми каза, че през първите десет години от живота си бил в „мехур" и пътувал с него високо над града, надалеч към непознати страни.) Милиони хора - това не е преувеличение, а дан­ни от публични анкети - са се виждали от време на време, облени в прозрачна бяла светлина. Или са чували глас, за който са знаели, че е на Бог. Или пък са имали невидими закрилници в детството си, тайни приятели, които са ги пазили, докато спят.

Най-накрая ми се изясни, че повечето хора са преживявали подобни неща - истински мистични пътувания в реалността, отделена от нашата с тънкия воал на неверието. Да повдигнеш воала, означава да проме­ниш собствените си възприятия. Това е много лична и напълно субективна, но съвсем истинска промяна.

Откъде бихте започнали да разгадавате мистерия, която съществува навсякъде, но кой знае защо никога не ви се изяснява напълно? Велик детектив като Шерлок Холмс би започнал търсенето от една елементарна дедукция: Нещо непознато иска да бъде опознато. Мистерия, която не иска да бъде разгадана, просто ще се отдалечава, колкото повече се приближавате към нея. Мистерията на живота не действа по този начин: нейните тайни ви се разкриват веднага, ако знаете къде да търсите. Но къде наистина?

Мъдростта на тялото е добър начин за навлизане в скритите измерения на живота, защото макар и на­пълно невидима, тя е неоспоримо реална - факт, който медицинските изследователи започнаха да приемат в средата на 80-те години на XX век. Предишното мнение беше, че капацитетът за интелигентност на мозъка е уникален. Но после следи от подобна инте­лигентност започнаха да се откриват в имунната сис­тема, а след това - и в отделителната. И в двете се наблюдават специални молекули-пратеници, които циркулират през всеки орган, носят информация от и към мозъка, но имат и самостоятелно действие. Левкоцитите, които могат да различат вражеска бактерия-нашественик от безвредния цветен прашец, пра­вят разумен избор, независимо че се носят в кръвта, далеч от мозъка.

Преди десет години щеше да бъде абсурдно да гово­рим, че вътрешностите могат да бъдат разумни. От­давна се знае, че вътрешността на храносмилателния тракт е осеяна с хиляди нервни окончания, но те бяха смятани за далечни постове на нервната система - на­чин да се поддържа връзка с нисшия процес на извли­чане на хранителни вещества от храната. Сега се оказ­ва, че вътрешностите изобщо не са толкова ниско развити. Разпръснатите из тях нервни клетки оформят добре построена система за реакция на външни съби­тия - като неприятна забележка в службата, някаква заплаха, смърт в семейството. Реакциите на стомаха са толкова надеждни, колкото и мислите в мозъка, и почти толкова сложни. Клетките на дебелото ви чер­во, на черния дроб и стомаха също мислят, но не с вербалния език на мозъка. Онова, което хората нари­чат „червата ми се обръщат", се оказва само намек за сложния разум, който е в основата на работата на милиарди клетки.

Със стремителната революция на медицината уче­ните пристъпиха в едно скрито измерение, за чието съществуване никой не бе подозирал. Клетките са мислили милиони години повече от нас. Всъщност тяхната мъдрост, по-древна от тази на мозъчната кора, може би е най-добрият модел на единственото по-древно от тях нещо - космоса. Може би вселената също е мислила повече от нас. Независимо къде ще погледна, усещам какво се опитва да постигне космическата мъдрост. То е до голяма степен същото като онова, което аз искам да постигна — да раста, да се развивам и да творя. Разликата е само, че тялото ми си сътруд­ничи по-добре със вселената, отколкото самият аз.

Клетките безпроблемно участват в мистерията на живота. Те притежават мъдростта на пълната страст и себеотдайност. Затова да видим дали можем да свър­жем качествата на телесната мъдрост със скритите измерения, които искаме да открием.

МЪДРОСТТА, КОЯТО ВЕЧЕ ИЗЖИВЯВАТЕ

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ С МЪДРОСТТА НА ТЯЛОТО

1. Вие имате по-висша цел.

2. Вие сте в единство с целия живот.

3. Вашето съзнание винаги е отворено към промя­на. Всеки миг то усеща всичко в обкръжението ви.

4. Вие приемате всички други като равни, без да ги съдите и без предразсъдъци.

5. Вие улавяте всеки миг с подновена творческа сила, не се вкопчвате в старото и изтърканото.

6. Вашето съществуване се подчинява на ритъма на вселената. Чувствате се спокойни и обгрижени.

7. Вашата идея за ефективност е да оставите потока на живота да ви донесе онова, което ви е нужно. Силата, контролът и битката не са във вашия стил.

8. Усещате връзка с вашия източник.

9. Вие сте посветени на даването като източник на всяко изобилие.

10. Вие виждате как всичко се променя на фона на безсмъртието, включително раждането и смъртта. Онова, което не се променя, е най-реално за вас.

Нито една от тези точки не е духовен стремеж; всич­ки те са факти от ежедневното съществуване на ниво­то на вашите клетки.

По-висша цел. Всяка клетка в тялото ви е съгласна да работи за доброто на цялото; нейното индивидуално добруване идва на второ място. Ако е нужно, тя ще умре, за да защити тялото и често го прави - животът на всяка клетка е нищожна частица от нашия живот. Във всеки час измират кожни, както и имунни клет­ки, които се борят с бактериите-нашественици. Его­измът не е възможност, дори когато става дума за соб­ственото оцеляване на клетката.

Единство. Клетката е във връзка с всички други клетки. Молекули-пратеници пътуват във всички по­соки, за да уведомят и най-отдалечените части на тялото за някое желание или намерение, колкото и нищожни да са те. Изолирането или отказът от общуване не са възможни.

Осъзнаване. Клетките се адаптират всеки миг. Те остават гъвкави, за да могат да реагират на непосредствените ситуации. Не е възможно да придобият неиз­менни навици.

Приемане. Клетките се смятат за еднакво важни. Всяка функция в тялото е свързана с всички останали. Да бъдеш сам, не е възможност.

Творческа сила. Макар че всяка клетка има уни­кални функции (чернодробните клетки например мо­гат да извършват петдесет отделни функции), те се комбинират творчески. Човек може да смила храна, която не е ял досега, да мисли неща, които не е мис­лил досега, да танцува по начин, който не е виждал.

Придържането към старото поведение не е възмож­ност.

Съществуване. Клетките се подчиняват на вселенския цикъл на почивка и работа. Макар той да се проявява по много начини като промяната на хормонал­ните нива, кръвното налягане и ритъма на храносми­лането, най-явният му израз е сънят. Защо имаме нуж­да да спим си остава загадка за медицината, но ако не се възползваме от облагите на съня, настъпва пълна дисфункция. В спокойствието на бездействието зрее бъдещето на тялото. Да бъдеш маниакално активен или агресивен, не е възможност.

Ефективност. Клетките функционират с минималния възможен разход на енергия. Така например те се запасяват с необходимите им хранителни вещества и кислород, като само за три секунди ги пропускат през клетъчните си стени, и това напълно обезпечава съществуването им. Излишно поглъщане на хранителни вещества, кислород и вода е невъзможно.

Връзка. Поради общото си генетично наследство клетките знаят, че в основата си са едни и същи. Фактът, че чернодробните клетки са по-различни от сър­дечните, а мускулните от мозъчните, не отрича обща­та им идентичност, която е постоянна. Лабораторно : мускулна клетка може да бъде генетично трансфор­мирана в сърдечна, като се върнем обратно към об­щия им източник. Здравите клетки остават обвързани с източника, независимо колко пъти се делят. За тях да бъдат „изгнаници", не е възможност.

Даване. Основната активност на клетките е даването, което поддържа интегритета на всички други клет­ки. Цялостното посвещаване на даването прави получаването автоматично - то е другата част от естествения цикъл. Трупането не е възможност.

Безсмъртие. Клетките се възпроизвеждат, за да предават своите знания, опит и таланти, без да отказват каквото и да било на своето потомство. Това е нещо като практическо безсмъртие - да се предадеш на смъртта във физически план, но да я победиш в нефизически. Пропуснатото поколение не е възможност.

Мисля си на какво са съгласни моите клетки. Не е ли това духовен съюз във всеки смисъл на тази дума? Първото качество - да следваш по-висша цел, е също­то като духовните качества отказване и самопожертвувателност. Даването е като да отдадеш Богу Божие­то. Безсмъртието е като вярата в живота след смъртта. Но постулатите, приети от ума, не са грижа на тялото ми. За моето тяло тези качества са просто на­чинът, по който съществува животът. Те са резултат от космическия разум, който се е себеизразявал в про­дължение на милиарди години като биология. Мисте­рията на живота е била търпелива и внимателна, до­като позволи на целия си потенциал да се прояви. Дори сега мълчаливото съгласие, което прави тялото ми едно цяло, прилича на тайна, защото привидно подобно съгласие не съществува. Над двеста и петдесет вида клетки вършат ежедневната си работа: петдесетте функции на чернодробната клетка са напълно уникални и не съвпадат със задачите на мускулните, бъбречните, сърдечните или мозъчните клетки, но би било катаст­рофално, ако дори една функция се изложи на риск. Мистерията на живота е открила начин да се прояви съвършено посредством мен.

Прегледайте отново списъка с качества и запомнете всичко, отбелязано като „не е възможност": егоизъм, отказ от общуване, живот на изгнаник, свръхконсумация, маниакална активност, агресия и т.н. Ако клетките ни знаят, че не бива да се държат по този начин, защо ние го правим? Защо алчността да е добра за нас, а да унищожава на клетъчно ниво, което е основната грешка, допускана от раковите клетки? Защо позволяваме свръхконсумацията да доведе до епидемия от наднормено тегло, когато нашите клетки измерват до молекула колко гориво да консумират?

Ние не отричаме поведението, което бързо ще убие тялото ни. Ние предаваме мъдростта на тялото си, нещо по-лошо, пренебрегваме модела за съвършен духовен живот вътре в себе си,

Тази книга не се роди от чувството, че хората са духовно слаби и неадекватни. Тя се роди от миг на криза в моето семейство, който ме дари с нова надежда. Преди няколко години баща ми почина и това бе неочаквано за всички. Все още деен, на 81 години, той беше прекарал онзи януарски ден, наблюдавайки клетвата на новия президент на САЩ. Уморен от дългогодишната си медицинска практика като кардиолог, баща ми все още упражняваше професията си и вечерта беше обсъждал случаи на различни заболявания с група свои студенти.

Майка ми, която спеше в отделна стая поради лошото си здраве, не чула Кришан да си ляга. Но след полунощ, когато все още не можела да заспи, той се появил на вратата й по пижама — едва различим силует в мрака - и й казал, че заминава. Майка ми веднага разбрала какво иска да й каже. Той я целунал за сбогом, казал й, че я обича. После тихичко се върнал в стаята си, където се чували само нощните песни на щурците, на тропическите птици и трафикът на Делхи. Легнал си, произнесъл три пъти божието име и умрял.

Семейството ни беше обхванато от смут. С по-малкия ми брат хукнахме от САЩ към Индия, колкото можехме по-бързо, и след няколко часа, когато бяхме облекли тялото му за погребението и го бяхме обсипали с невени, го свалихме долу сред плача на жените, примесен с пеенето на химни. Скоро след това стоях над купчина пепел при горящия ехат до реката, за да изпълня задължението на най-големия син - да смачкам останките от черепа с тояга, за да прекъсна земните връзки с живота, който бе водил баща ми.

Не можех да се отърва от чувството, че той напълно е изчезнал - човекът, когото най-много съм обичал в живота си и когато не смятах, че ще изгубя толкова скоро. Но фактът, че бе умрял с такова ясно и спокой­но съзнание, помогна на всички ни да не скърбим безутешно. Макар да бях сигурен, че Кришан Чопра си е отишъл като тялото и личността, които познавах, емоциите ми не можеха да стихнат, преди да осъзная с всички подробности какво е станало с него. Мисте­рията го превръщаше от едно състояние в друго и аз осъзнах, че същата трансформация се извършва и у мен, и у всички останали. Ние съществуваме и изчез­ваме по законите на мистерията, нищо повече.

Въпреки че приемаме мистерията на живота като интимна част от самите нас, ние се държим така, ся­каш тя не съществува. Всички страдаме от това пренебрежение и още повече страдания, може би в нечу­вана степен, се задават на хоризонта. Баща ми си оти­де от един свят, потънал в обятията на мрака. Когато дойде време за вечерните новини, ще разбера, че нав­сякъде има проблеми, както винаги, а предлаганите решения изобщо няма да се доближават до мъдростта дори на една-единствена клетка. Много хора губят смелост и се оттеглят пред перспективата за толкова много страдание. Останалите приемат, че трябва да останат там, където са, и да открият нещо, което още не са открили - нова връзка, нова работа, нова рели­гия или занимание, - преди да се почувстват отново живи.

Биха ли клетките в тялото ви приели подобна пораженческа логика? Ако не се чувствате добре на мястото си, любовта, лечението и Бог ще останат завинаги извън обсега ви. След поколения живи същества, живели в хаос, готови ли сме да позволим на мистерията най-после да ни спаси? Има ли някакъв друг път?

Създадено: 10/08/2007 . 17:44
Обновено : 10/08/2007 . 17:44
Категория : Полезно по Пътя
Страницата е посетена 6412 пъти

Предпечатен преглед Предпечатен преглед Версия за печат Версия за печат

www.spiralata.com

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Посещения


Car Hire

Прераждане или завръщане


фото Милен Ангелов



Прераждането-реинкарнацията


Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло

Престанаха ли хората да вярват в ада и рая или по им се харесва така наречената реинкарнация? Коя от двете концепции е вярна? Отиваме ли в Духовния свят или се прераждаме отново в друг живот?


Проблеми и противоречия в теорията за прераждането (реинкарнация) водят до по-детайлни изследвания. Картината е доста интересна: Духовно коопериране, на хора от миналото с които имаме обща база може да ни влияе към добро или зло... Случаи на коопериране на 40 и повече известни личности от миналото с човек на земята и послания които разкриват проблема в нова светлина.

Последни проучвания от Института “Галъп” показали, че в днешно време в преселението на душата след смъртта вярва вече по-голямата част от населението на планетата. В книгата си “Какво остана от рая” френският историк Жан Делюмо пише, че съвременната епоха се характеризира с “вакуумна представа за задгробния живот”. Дори вярващите вече не могат да си представят, не са така сигурни какво ще бъде след смъртта им. Най-многото, на което се надяват, е, че след смъртта си отново ще срещнат своите близки.

РАЗЛИЧНИТЕ ТЕОРИИ

Вярата в реинкарнацията произлиза от източните нации - Хиндуизма, Будизма. Тази концепция обаче има много различни и размити вариации. Според Буда, целта не е прераждането, но понеже хората не достигат до истинското пробуждане на дух, те трябва да се прераждат докато не го достигнат. След това те отиват в Духовния свят.

Според Библията обаче, веднъж живеем с физическо тяло, и това е единствения ни шанс да достигнем духовна зрялост. Ако не са я достигнали хората вечно се мъчат в духовния свят понеже са неспособни да обичат Бог и другите. Сверата в която живеят такива зли хора се нарича Ад.

НАЙ-ПЪЛНОТО ОБЯСНЕНИЕ ДОСЕГА

Обединителната концепция е най-пълна и обединява основното и от двете представи. Според нея прераждане не съществува, но хората от духовния свят могат да се кооперират с хора на земята и така да продължат да израстват. Първоначално човек е трябвало да достига съвършенство в един живот, но пореди грехопадението хората се отделят от Бог и това става невъзможно. Без физическо тяло хората в духовния свят не могат да променят навиците си и така наистина биха останали вечно да се мъчат и живеят без любов, без надеежда и в постоянни вражди и страдания. Но за да могат да израстват те се свързват с хора от земята с които имат обща база (подобие на характера, родствени връзки или сходна дейност и мисия). Феномените около това кооперирани са били обяснявани с прераждането поради липса на духовно зрение, за да видят, че това са други хора, които просто им дават видения от техния живот и смърт, а не от предишно прераждане.

ЛИПСВА ЯСНО ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРЕДСТАВАТА ЗА ДУХОВНИЯ СВЯТ

Представите на хората за задгробния живот стават все по-размити: колкото по-ясно се поставяли въпросите за задгробния живот, толкова по-трудно попитаните формулирали отговорите. За повечето от тях дори Бог вече не е Небесният Отец, а някаква “висша сила, обединяваща човека, природата и Космоса".

От друга страна вече съществуват доста книги с послания от духовния свят, които описват живота там с големи подробности. Такава е книгата на Антони Борджа. Чрез него Монсеньор Роберт Хюг Бенсън описва живота си в рая 15 години след отиването си там. Емануел Сведенборг, учен и изобретател, е друг такъв пример. Той се отделял от физическото си тяло и след това описвал с подробности преживяванията си в духовния свят. Тези и много други описания показват, че в отвъдното има много различи нива. Основното което определя възможността да сме на по-висше ниво, не е религиозната принадлежност, а способността д аживеем за другите.

ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СИ СПОМНИМ МИНАЛИТЕ СИ ЖИВОТИ

На този въпрос теорията за прераждането не отговаря задоволително! Много глупаво и безмислено е да започваме всеки жиовот наново от нулата, без да помним предишния опит и грешките за да можем да ги оправим. Кой и защо би го измислил така? Нещо повече, според идеята се очаква всяко следващо прераждане да ни води да ставаме по-добри и духовно развити, а реалността е точно обратната. Според теорията, "реинкарнацията предлага да се погледне на краткия ни, безрадостен в много отношения и неудачен живот като на опит, откриващ възможността да ставаме все по-добри с всяко ново въплъщение". Но в действителност всяко едно прераждане би ни направило по-зли. Детето се ражда чисто и без преднамерено зло в сърцето си, но с израстването в този грешен свят ще научи много зли навици и усъвършенства много повече грешната си природа. Така всяко прераждане ще ни води все по-надолу и по-надолу.

ПРОБЛЕМИ С ТЕОРИЯТА ЗА РЕИНКАРНАЦИЯ

Има проблем и с броя на преражданията. От една страна говорят за десетки и стотици години докато човек се прероди отново, от друга използват примери дето човек се е преродил само година след смъртта. Дават се странни примери за един човек преродил се едновременно в няколко, при условие, че въобще не е бил духовно развита личност. Но по-необясними са случаите когато няколко човека живели в една епоха се преродят едновременно в един. Всичко това само потвърждава, че прераждане няма, а духовно коопериране. И хиляда човека могат да се кооперират с някого, но те си остават отделни личности в духовния свят. Това че са се кооперирали с един човек не им пречи да се кооперират с още хиляди други. Това обединително разбиране обяснява слабостите и проблемите в теорията за реинкарнацията.

АКО ИЗВЕДНЪЖ ЗАГОВОРИШ НА ЧУЖД ЕЗИК

Професор Ян Стивънсън – доктор на медицинските науки от Вирджинския университет, описал повече от 2000 уникални случая на хора помнещи своето минало превъплъщение в друга страна. За безспорни доказателства на фактическа реинкарнация доктор Стивънсън смята три явления: способността изведнъж да заговориш на непознат език, както и наличието на бенки и белези на едни и същи места при дадения човек и неговия предшественик.

Но какво доказва това? Доказва само, че човек който е живял се в миналото се е свързал с настоящия човек и му е предал тази информация. Нещо повече, поради духовното кооперране хората дори проявяват много сходни качества и дори могат да имат сходни белези. Ако човека бъде поставен в хипноза се открива, че хората свързани с него са отделни личности. Често когато това коопериране е причинявало проблеми психолозите е трябвало да го прекратят, като обяснят на човека от духовния свят, че той вече е свободен и може да отиде да се види с свои роднини там. Описани такива случаи и изследвания показват, че някои от починалите така и не са осъзнали, че вече са в духовния свят и са се прикачили към съответния човек като единствена надежда.

Тези духове не само не са наше предишно прераждане, но те едва ли не, "смучат" и объркват живота ни. Това е и една от причините около хора вярващи в прераждането да се присламчват много такива духове. Давайки преживявания за реинкарнация на съответния човек те придобиват все по-голяма и по-голяма възможност да го обсебят и доминират. В крайна сметка, вместо духовно израстване се получава духовно зомбиране. Затова е много важно да се пазим от низши и зли духове които искат да се реинкарнират в нас, а да създадем обща база с по-добри и възвишени хора от духовния свят които да ни помагат.

Примери за такова добро коопериране са художникът Луис Гаспарето, чрез който рисуват 44 от най-видните художници от миналото (виж видео). В тяхно послание те заявяват, че правят това за да накарат човчеството да се осъзнае, че смъртта не е краят и животът там е прекрасен ако сме развили сърцето си. Четири годишната, Акиана също започва да посещава духовния свят и изразява видяното в изумителни картини (вижте видео).

Този и други известни примери ясно показват слабостите на теорията за прераждането. Това е теория развита поради липса на разбиране и обяснение на гореспоменатите феномени. Но тази теория носи със себе си и някои лоши последствия.

ЗАКЛЕЩЕНИ ЗЛИ ДУХОВЕ МОГАТ ДА НИ ВЛИЯЯТ

Духовете могат да се прикачат към тялото на вече възрастен човек с когото създадът обща база, но могат да се прикачът и към зародиша в утробата. Представете си дух заклещен в собственото си страдание за злощастна смърт какво би дал на невинното новородено. Например момче с големи кожни белези във вид на грозен израстък на тила си спомнило за минал живот човек, когото наранили при удар с брадва в главата. Явно духът свързан с нея и е дал това видение, но той и е въздействал и физически.

Характерно за духовното общуване е да чувстваш това което другия ти споделя, така все едно ти сам го преживяваш на негово място. Ето защо, лесно може да се достигне до погрешното заключение, "Ох, това трябва да съм аз в предишния ми живот". Но за човек който наистина има духовно отворени сетива това е смешно. Всеки човек когото срещам бих могъл да се концентрирам и преживея негови преживявания или мисли така все едно аз съм на неговото място. Това ми се случва постоянно и то с живи хора около мен. Те няма как да са моето предишно прераждане. Явно теорията за прераждането ограничава хората да се задълбочат и разберат истинските причини на нещата.

Достатъчно е да зададеш въпроса, "Кой ми дава това преживяване?", "Защо ми го дава?" Отговора веднага ми се дава в картини и чувства. В повечето случаи това е техния зов за помощ. Те ни показват болезнените си ситуации и очакват ние да ги разберем и направим нещо за да им помогнем. Проблема е обаче, че ние най-често сме също толкова неорентирани като тях. Така вместо кооперирането да спомогне взаимно развитие, то може да доведе до вкарване на земния човек във същите проблеми които човека от миналото му дава с надежда да се оправят.

Има и по-опасни случаи. Например момиче, родило се с крака без стъпала. От видения дадени от коопериралия се дух станало ясно, че това е била млада жена, която попаднала под влак, след което й направили ампутация на дясното стъпало. В случая заклещения дух е повлиял невинното бебе да се роди сакато. Много от наследствените болести са също поради такива духовни влияния. Дори много от кавгите и проблемите ни в семейството и с другите хора са под влияние на духове които ни влияят поради миналите си проблеми от техния живот.

ОТКЪСЛЕЧНИТЕ НИ НЕПОНЯТНИ СПОМЕНИ

Когато човек отива в някъде за първи път и неочаквано изпитва усещането, че вече е бил там, определено или това е свързано с някой от духовните хора кооперирали се с нас, или е нещо което те са подготвили за нас и е от значение. В днешно време хипнозата е един от методи за изследване на духовното коопериране. Намирайки се в състояние на хипноза, човек “се преселва в друго време” и започва да говори на друг език с една команда на хипнотизатора. Където и да го насочи хипноизатора винаги се получава. Това е так, понеже не зависи от това къде ние сме били и какво знаем. В момента хипнотизаторът призовава духовни хора от това време и място, а хипнотизираното тяло се явява само канал за връзка. Така са излекувани много случаи на духовно обсебване. Хипнотизаторът пита, "Кой друг е в това тяло?" След това разговаря като психолог с духа и разбира неразрешените му проблеми от миналото поради които той тормози и убърква живота на земната си жертва. Този метод се оказва много успешен за разлика от Католическите опити за прогонване на духове насилствено.


Етикети: Духовния свят