петък, 16 юли 2010 г.
Животът в духовния свят (Откровения)
Откровение за "Живот в отдвъдното, Живот след смъртта или просто казано Духовния свят"?
ДУХОВНИЯТ СВЯТ И ЖИВОТЪТ В НЕГО
Посланието е получено на 23 май 1997, от д-р Сан Хан Ли
"В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. ... това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било."
КОЕ РАЗЛИЧНО С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ?
Въпреки че духовният свят на пръв поглед изглежда еднакъв с видимия, физически свят, големината на духовния свят не може да се сравнява с големината на физическия свят. Например, във физическия свят материята и пространството ограничават движението на колите, но в духовния свят колата може да бъде променяна в различни видове. Посоката на нейното движение може да бъде променена за миг. Според мисленето на шофьора, тя може да премине през планината за секунда. Тя може да се движи свободно, както това става във фантастичните филми или научно-фантастичните пътешествия, които децата много харесват. Макар, че движението на колите изглежда хаотично, тъй като ние спазваме внимателно Духовният закон, няма никакви катастрофи.
КАК ЖИВЕЯТ ХОРАТА ТАМ?
По същия начин, по който земните хора се събуждат сутрин и спят през нощта, духовните хора правят същото, но в духовния свят утрото и вечерта не са в същия ред, както във физическия. Утрото и нощта могат да бъдат променяни според мисленето. Не зная кой пръв е разграничил духовния свят съответно на Ад, Рай и Небесно царство, но това е наистина едно добро разделение, защото между тях съществуват огромни разлики в нивото на живота. За определени неща Адът наистина е странно място. Ние никога не можем да видим подобни ситуации във физическия свят.
Например, аз видях една жена да стои гола, без дрехи и до нея един мъж да докосва долните части на тялото й. До тях друга жена спореше, че долната част на мъжа й принадлежи. И въпреки това те не изпитваха никакъв срам.
Веднъж, когато една японка тичаше с дървени обувки и падна на земята, друга жена дойде и й скри обувките, като че ли те бяха нейна собственост. Жената, която изгуби обувките си, се опитваше да ги намери, а тази, която ги скри се преструваше, че не знае нищо. В същото време хората, които наблюдаваха всичко това, крещяха, че тази жена е зла, че е крадла, дойдоха при нея и започнаха да я удрят и ритат. Такива неща се случват много често.
Когато, например един възрастен мъж не може да се храни, защото пръстът му е наранен, при него идва млад мъж, взима храната му и я натъпква в устата му. Такива неща винаги се случват в Ада. Една жена, чиято коса е била отрязана насила, се чувства засрамена от това и крие главата си в кърпа. Тогава всички, които минават покрай нея, й взимат кърпата и си бършат ръцете и лицето с нея. Когато собственичката на кърпата я взима от хората и си покрива главата, хората отново я взимат насила, разрязват я наполовина с ножица и й връщат другата половина. И тъй като тя не може да скрие срама си, се опитва да се скрие на тъмно място.
Небесното царство е
мястото, където мислите и действията стават едно.
Какво представлява Небето? Аз не съм сигурен как да ви обясня. Във всеки случай, това е мястото, където думите и делата са едно. Например, ако аз си помисля: “Какво месо ще ям днес или какво искам да ям?”, с тази мисъл автоматически пред мен ще се появи огромна трапеза. Също ако си помисля: “Къде искам да отида днес, кого искам да срещна?”, аз съм вече там. Дори ако си помисля: “Ами ако този човек не е облечен, когато пристигна там?”, и наистина се окаже, че той не е облечен, пада голям смях.
Наскоро си мислех: “Когато слепите хора дойдат на Небето, различават ли се от онези, които са имали добро зрение на Земята?” В този миг един дядо и едно джудже застанаха пред мен. Джуджето е бил сляп, а дядото е имал добро зрение. Аз ги попитах: “Има ли слепи хора на Небето?” Те казаха: “Ние дойдохме, защото ти зададе този въпрос. Когато живеех на земята, аз бях сляп, но тук изразът “слепота” не съществува. Аз мога да виждам всичко.” Тогава попитах дядото: “Ти си можел да виждаш, тогава защо дойде?” Той отговори: “Ти попита каква е разликата между човек, който е можел да вижда на Земята и човек, който е бил сляп. В духовния свят можеш да виждаш и с очите си, и със съзнанието си. С очите си можеш да виждаш даден обект, но нещата, които виждаш със съзнанието си, виждаш по-добре.”
В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. Ако съм изпълнен със светлина и косата ми блести като златиста, това се дължи на ярката, сияйна светлина. Това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било.
Адът,
мястото, където дори не можеш да си представиш Небето.
В Ада хората винаги чувстват глад и страдание. Там те са затънали в завист и неудобство. Поради това страдание, конфликтите са неизбежни. Всеки се чувства неудобно. В Небето имате свободата да следвате съзнанието си, но в Ада не можете да направите дори едно нещо според собствената си воля. Там отнемате нещата на другите със сила и се храните чрез кражба. Хората на земята не могат да си представят колко “истински ужасен” е Адът.
Това означава любов,
ако следвате любовта, конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени
Ако на земята Истинският баща говори за любовта, той винаги дава пример за изпъкнали и вдлъбнати форми. Ако вие стигнете до точката на любовта, вие мислите за изпъкнали и вдлъбнати форми, но тези изрази са твърде технически.
Когато извикате “Санг Хън-а!”, този звук притежава такова чувство на любов, което разтапя всичко. Любовта притежава такава чувствителност, че може да прости дори ужасно престъпление и да се чувства удобно до човек, вмирисан като развалена риба. Дори в такъв момент любовта притежава пасивното чувство на удобство и комфорт. Думата “любов” не може изцяло да опише сърцето. Това е чувство, което не съдържа в себе си завист... Дори и в най-обикновените обстоятелства, когато вървите, говорите или се обличате, да използвате само думата любов, не е достатъчно. За Бог няма такава фраза, достатъчно дълбока и красива, която да може да изрази мисълта на любовта. Бог извиква “Сан Хaн-а! Това е любов”. Ако вие следвате правилно Волята на любовта, тогава конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени. Няма друг по-подходящ начин, по който да обясните думата “любов”. Това е любовта.
Концепцията за Небето и Ада,
в Небето всичко е любов, а в Ада тя не съществува
На Небето вие никога не можете да чувствате притеснение или някакво страдание, тъй като там живеете и се движите като една съвършена цялостна маса от любов. Адът е мястото, където живеете на ръба на неудобството, дискомфорта, притеснението, страданието и конфликта, тъй като вие живеете в свят, в който не знаете нищо за любовта. Накратко, Адът е отдалечен от любовта, а Небето е святото, съвършено единство на любовта. Небето е мястото, където не съществува нищо, което не излъчва любов, а Адът е мястото, където любовта въобще не съществува. Така че, когато плодът на любовта узрее, освобождението на Ада ще стане възможно.
0 КОМЕНТАРА:
ДУХОВНИЯТ СВЯТ И ЖИВОТЪТ В НЕГО
Посланието е получено на 23 май 1997, от д-р Сан Хан Ли
"В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. ... това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било."
КОЕ РАЗЛИЧНО С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ?
Въпреки че духовният свят на пръв поглед изглежда еднакъв с видимия, физически свят, големината на духовния свят не може да се сравнява с големината на физическия свят. Например, във физическия свят материята и пространството ограничават движението на колите, но в духовния свят колата може да бъде променяна в различни видове. Посоката на нейното движение може да бъде променена за миг. Според мисленето на шофьора, тя може да премине през планината за секунда. Тя може да се движи свободно, както това става във фантастичните филми или научно-фантастичните пътешествия, които децата много харесват. Макар, че движението на колите изглежда хаотично, тъй като ние спазваме внимателно Духовният закон, няма никакви катастрофи.
КАК ЖИВЕЯТ ХОРАТА ТАМ?
По същия начин, по който земните хора се събуждат сутрин и спят през нощта, духовните хора правят същото, но в духовния свят утрото и вечерта не са в същия ред, както във физическия. Утрото и нощта могат да бъдат променяни според мисленето. Не зная кой пръв е разграничил духовния свят съответно на Ад, Рай и Небесно царство, но това е наистина едно добро разделение, защото между тях съществуват огромни разлики в нивото на живота. За определени неща Адът наистина е странно място. Ние никога не можем да видим подобни ситуации във физическия свят.
Например, аз видях една жена да стои гола, без дрехи и до нея един мъж да докосва долните части на тялото й. До тях друга жена спореше, че долната част на мъжа й принадлежи. И въпреки това те не изпитваха никакъв срам.
Веднъж, когато една японка тичаше с дървени обувки и падна на земята, друга жена дойде и й скри обувките, като че ли те бяха нейна собственост. Жената, която изгуби обувките си, се опитваше да ги намери, а тази, която ги скри се преструваше, че не знае нищо. В същото време хората, които наблюдаваха всичко това, крещяха, че тази жена е зла, че е крадла, дойдоха при нея и започнаха да я удрят и ритат. Такива неща се случват много често.
Когато, например един възрастен мъж не може да се храни, защото пръстът му е наранен, при него идва млад мъж, взима храната му и я натъпква в устата му. Такива неща винаги се случват в Ада. Една жена, чиято коса е била отрязана насила, се чувства засрамена от това и крие главата си в кърпа. Тогава всички, които минават покрай нея, й взимат кърпата и си бършат ръцете и лицето с нея. Когато собственичката на кърпата я взима от хората и си покрива главата, хората отново я взимат насила, разрязват я наполовина с ножица и й връщат другата половина. И тъй като тя не може да скрие срама си, се опитва да се скрие на тъмно място.
Небесното царство е
мястото, където мислите и действията стават едно.
Какво представлява Небето? Аз не съм сигурен как да ви обясня. Във всеки случай, това е мястото, където думите и делата са едно. Например, ако аз си помисля: “Какво месо ще ям днес или какво искам да ям?”, с тази мисъл автоматически пред мен ще се появи огромна трапеза. Също ако си помисля: “Къде искам да отида днес, кого искам да срещна?”, аз съм вече там. Дори ако си помисля: “Ами ако този човек не е облечен, когато пристигна там?”, и наистина се окаже, че той не е облечен, пада голям смях.
Наскоро си мислех: “Когато слепите хора дойдат на Небето, различават ли се от онези, които са имали добро зрение на Земята?” В този миг един дядо и едно джудже застанаха пред мен. Джуджето е бил сляп, а дядото е имал добро зрение. Аз ги попитах: “Има ли слепи хора на Небето?” Те казаха: “Ние дойдохме, защото ти зададе този въпрос. Когато живеех на земята, аз бях сляп, но тук изразът “слепота” не съществува. Аз мога да виждам всичко.” Тогава попитах дядото: “Ти си можел да виждаш, тогава защо дойде?” Той отговори: “Ти попита каква е разликата между човек, който е можел да вижда на Земята и човек, който е бил сляп. В духовния свят можеш да виждаш и с очите си, и със съзнанието си. С очите си можеш да виждаш даден обект, но нещата, които виждаш със съзнанието си, виждаш по-добре.”
В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. Ако съм изпълнен със светлина и косата ми блести като златиста, това се дължи на ярката, сияйна светлина. Това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било.
Адът,
мястото, където дори не можеш да си представиш Небето.
В Ада хората винаги чувстват глад и страдание. Там те са затънали в завист и неудобство. Поради това страдание, конфликтите са неизбежни. Всеки се чувства неудобно. В Небето имате свободата да следвате съзнанието си, но в Ада не можете да направите дори едно нещо според собствената си воля. Там отнемате нещата на другите със сила и се храните чрез кражба. Хората на земята не могат да си представят колко “истински ужасен” е Адът.
Това означава любов,
ако следвате любовта, конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени
Ако на земята Истинският баща говори за любовта, той винаги дава пример за изпъкнали и вдлъбнати форми. Ако вие стигнете до точката на любовта, вие мислите за изпъкнали и вдлъбнати форми, но тези изрази са твърде технически.
Когато извикате “Санг Хън-а!”, този звук притежава такова чувство на любов, което разтапя всичко. Любовта притежава такава чувствителност, че може да прости дори ужасно престъпление и да се чувства удобно до човек, вмирисан като развалена риба. Дори в такъв момент любовта притежава пасивното чувство на удобство и комфорт. Думата “любов” не може изцяло да опише сърцето. Това е чувство, което не съдържа в себе си завист... Дори и в най-обикновените обстоятелства, когато вървите, говорите или се обличате, да използвате само думата любов, не е достатъчно. За Бог няма такава фраза, достатъчно дълбока и красива, която да може да изрази мисълта на любовта. Бог извиква “Сан Хaн-а! Това е любов”. Ако вие следвате правилно Волята на любовта, тогава конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени. Няма друг по-подходящ начин, по който да обясните думата “любов”. Това е любовта.
Концепцията за Небето и Ада,
в Небето всичко е любов, а в Ада тя не съществува
На Небето вие никога не можете да чувствате притеснение или някакво страдание, тъй като там живеете и се движите като една съвършена цялостна маса от любов. Адът е мястото, където живеете на ръба на неудобството, дискомфорта, притеснението, страданието и конфликта, тъй като вие живеете в свят, в който не знаете нищо за любовта. Накратко, Адът е отдалечен от любовта, а Небето е святото, съвършено единство на любовта. Небето е мястото, където не съществува нищо, което не излъчва любов, а Адът е мястото, където любовта въобще не съществува. Така че, когато плодът на любовта узрее, освобождението на Ада ще стане възможно.
0 КОМЕНТАРА:
сряда, 7 юли 2010 г.
Последствия от грехопадението
Поради грехопадението първото човешко семейство се отделя от Бог и попада под влиянието на въстаналия архангел. С погрешното използване на любовта се появява грешна традиция и погрешен начин на живот. От този момент лошите навици и греха се умножават чрез наследниците на първото семейство.
Като резултат се развива един „свят” извън принципа на Бог, противоположен на Неговите идеали и извън Неговия контрол. Използвайки религиозния термин, наричаме „ад” света на порока, безпорядъка, бедността, експлоатацията, войната и страданието.
Човечеството, отделено от Бог, без истински закони и в състояние на хаос, става примитивно и деградирало. В отсъствието на обща цел и идеал, хората се отчуждили и постепенно загубили идентичността си. Човешките същества, губейки пътеводната си светлина, изпадат в състояние на варварство с толкова притъпена духовна чувствителност като тази при животните.
Борби и конфликти изолират хората все повече и повече и резултатът е разединение и продължително разделение. Това създава и увеличава териториалните бариери на комуникация, ускорява значими различия в раса, език, вяра, обичаи и др., които характеризират човешката история. Грехопадението принизява човечеството до примитивно и необразовано варварство, което възпрепятства морала на хората и материалното им развитие.
Все пак, не понасяйки снижаването на духовните стандарти, човечеството завинаги запазва в себе си потенциала за добро от първоначалната си природа. Ето защо Бог е можел да работи чрез съвестта ни и постепенно да развива и усъвършенства сърцето и интелекта ни.
Бог ни вдъхновява да изпълняваме отговорността си. От зората на историята, Бог е бил скритата сила, която е направлявала плана за възстановяване на грешния свят до първоначалното му състояние и да възстанови изгубения Си идеал.
Бог, нашият създател, има Воля. Тази Воля е да възстанови този свят на мир и истинска любов. В края на краищата Той ще възстанови Своя първоначален идеален свят, пресътворявайки го от сегашните обстоятелства на този свят.
Следователно от тази гледна точка, човешката история има посока и цел. Тази цел е възстановяването или духовното пресътворяване на човечеството от състояние на грях до първоначалното му състояние. Така целта на историята е да превърне „Ада” в „Небесното царство”.
Традиционно много се говори за спасение. Но какво е спасение? Точно това е спасение – възстановяването. Докторът спасява пациента, като му помага да излекува или възстанови увреденото си здраве. Този процес изисква съдействие от двете страни, на доктора и на пациента..
Усилията на Бог през историята очертават подобна ситуация. Въпреки че Бог е всесилен, Той не може да спаси човечеството само чрез силата си, човешкото съдействие и усилие също на необходими. Ето защо историята е хроника на усилията на Бог и човек, едновременно на успехите и провалите в отговор на помощта на Бог.
Защо Бог иска да ни спаси въпреки факта, че ние сме тези, които са Го предали и изоставили, създавайки този свят на ад и трагедия? Има три основни причини:
Първо, защото Бог е всесилен и абсолютен. Когато Той реши да постигне целта Си, в края на краищата нищо или никой не може да Го спре. Той никога няма да бъде победен от Сатана. Ако Бог е всесилен, най-малкото което е способен да постигне, е да създаде мирен и щастлив свят за човечеството. Ако този вид свят не може да бъде реализиран, тогава можем да заключим, че Бог не съществува.
Второ, Бог е създал човешките същества като Свои деца. Въпреки че сме Го предавали много пъти, Бог е нашият Истински баща. Той не е можел да ни изостави. Неговото щастие напълно зависи от нас. Както родителите са най-загрижени и състрадателни към сина или дъщеря, които страдат най-много, така и грижата на Бог Го тегли към децата Му, които страдат.
Поради истинската любов, Бог не може да Се отдели от нашето нещастие. Всесилният Създател е също и наш любящ Баща, който страда с всички нас. По тази причина Той определено ще разреши проблема с грехопадението.
Трето, Бог е създал човешкия дух неразрушим и вечен. Ако този физически свят бъде унищожен, духовете на безброй хора, които са живели в миналото, ще останат в духовния свят без възможност да бъдат освободени. Докато човечеството не се възстанови физически и духовно, резултатите от грехопадението няма да бъдат поправени и тези хора не могат да бъдат възстановени.
Хрониката на усилията на Бог да спаси човечеството е описана в историята на световните религии. Всъщност думата религия идва от латинската дума „religare”, което означава „повторно свързване”. Ето защо истинската цел на религията е да обедини отново човек и Бог, и възстанови първоначалния Му идеал.
Религиозната природа на човека забелязваме от времето на най-ранните рисунки на първобитните хора, които вече са описвали духовни същества и сили. Бог е можел да издига стъпка по стъпка интелектуалното и моралното ниво на човечеството. Развиват се изрази на по-висша религиозност, отражение на прогреса във възстановяването. След като грехопадението ни отдалечава от Истината, ние трябва да се пресътворим чрез Словото или Истината в процеса на възстановяване.
Ето защо Бог винаги работи чрез праведни и свети личности, чрез пророци и духовни лидери, които прогресивно се появяват в хода на историята, за да обяснят божествената истина. Когато наблюдаваме допирните точки и постепенното обединение на идеалите в историята на религията, можем да познаем Бог като извора на вдъхновението.
В задълбоченото си изследване върху еволюцията на културните сфери, Арнолд Тойнби открива,че културите винаги се развиват на основана на религия. Когато се развива по-универсална и висша религия се появява и по-висока форма на култура, която в края на краищата наистина и асимилира съседните култури на по-ниско ниво. Тези народи и нации в историята, които не могат да се придвижат към една по-висша религиозна философия, винаги са били асимилирани.
В миналото нашият свят се е състоял от повече от двадесет и шест различни културни сфери, които в хода на историята се обединяват, за да създадат днешните четири световни велики фундаментални културни сфери: Индуизъм – Будизъм, Юдео-Християнството, Исляма и културите на Далечния Изток: Конфуцианство – Таоизъм – Шинтоизъм.
Заключението на Арнолд Тойнби е, че всъщност ние се движим към една единствена световна култура. Нарастващите средства за комуникация още повече ще ускорят този процес. Според Божествения Принцип това не е случайно, а резултат от усилията на Бог и човек да пресътворят един обединен свят, който се стреми да възстанови вечния и непроменлив идеал на Бог.
Научните постижения и технологии, на които днес се радваме са изключителни. Ние имаме капацитета и материалните средства да конструираме един чуден свят на спокойствие и благополучие за цялото човечество. Но въпреки този огромен потенциал, ние все още не сме способни да построим един хармоничен свят на мир и щастие, защото няма паралелно развитие на духовното и моралното нива.
Съществува дисбаланс между нашето външно можене и нашето вътрешно развитие. Например, въпреки че вече изследваме открития космос и успяхме да изпратим хора на Луната, ние все още сме неспособни да живеем и успешно да прилагаме етични и морални норми, като например десетте заповеди, дадени от Бог на Моисей, преди приблизително 4000 години.
Въпреки целия наш прогрес, ние все още не изпълняваме ролята си на истински господари на творението, защитавайки ценното наследство, което Бог ни е дал. Всъщност поради грешната ни природа, ние дори злоупотребяваме с природата и не й позволяваме да изпълнява истинската си функция.
Вместо да съществуваме в хармония с околната среда, човешкият егоизъм и алчност са ни довели до неправилната експлоатация на природата, възпроизвеждайки враждебност.
Апостол Павел говори за това страдание на природата, като го сравнява с родилни болки, нетърпеливо чакайки появата на децата на Бог (Рим. 8:22). И не само природата, а също Бог и цялото човечество чакат голямата промяна и трансформация, които ще ни позволят да възстановим стойността и достойнството си като деца на Бог и реализираме един свят, освободен от злото и греха.
Мнозинството от мислещите хора определено са съгласни, че се нуждаем от цялостна промяна, за да се освободим от хаоса, липсата на морал, насилието и разрухата.
Но с определени изключения, общата тенденция досега беше първо да наблюдаваме проблемите извън самите нас. Ние искаме да видим „гредата в чуждото око”. Ето защо толкова много надежди се възлагат на вярата, че определени програми или политически и икономически системи ще ни дадат крайното решение.
Например когато болшевишката революция триумфира през 1917 г., това създаде големи очаквания и нейните лидери бяха горди да сложат край на една стара система на експлоатация и наложат нова, която обещаваше справедливост и мир. Днес целият свят е свидетел на трагедията на тази система и последвалия я провал.
Великият урок, който можем да научим от това и подобни преживявания в миналото е, че е илюзорно да претендираме, че първо трябва да променим обществото и неговите структури, за да може по-късно тези промени да гарантират промяната на човешкото поведение.
Никакъв нов план, програма или система не могат да работят, ако са осъществявани от същите корумпирани хора. Ако човекът не се промени, нищо не може да се промени. Коренът на човешките проблеми започва от егоистичната позиция на индивида, върху когото са построени структурите и системите на обществото. Само когато човекът е способен да преодолее собствения си егоизъм, ще бъде възможно да предвиди постоянни и стабилни промени в обществото.
Ето накъде човечеството трябва да насочи надеждата си и мечтите си за истински мир за в бъдеще. Волята на Бог е да изкорени егоизма от всеки индивид, а после да преобразува и пресътвори човечеството и Своя собствен храм, за да може всички хора да станат святи.
Ето защо истинският мир и хармония между нациите не започват на национално ниво, а с усъвършенстването на индивида. С превръщането си в храм на Бог всеки човек става съвършен. Ето къде започва световният мир. Всеки един от нас е истинска начална точка с която започва световния мир и идеалния свят.
Имаме нужда напълно да възстановим духовната си чувствителност, за да не можем никога да се отнасяме зле или да нараняваме другите. Трябва да чувстваме страданието и болките на другите като наши. (Виж Диаграма 7)
В първоначалния свят на Божието творение двама да се бият би било като лявата ръка да бие дясната и дори по-лошо, като да извадиш очите си със собствената си ръка. В идеалния свят няма да има конфликти, няма да има зло. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има единство между хората в преследване на истина, доброта и красота. Това наистина ще бъде светът на мира, който човечеството търси.
Затова трябва да приемем всички промени, които засягат хода на историята, най-голямата и най-важната промяна тепърва трябва да се осъществи.
От всички битки, които някога са били водени, най-фундаменталната все още предстои. Това е усилието, което накрая всеки от нас индивидуално трябва да направи, за да преодолее злото в себе си и да се освободи. Ние трябва да се пречисти и да се избавим от греха. За да сме по-конкретни, трябва напълно да изтрием от сърцето и паметта си грешната и забранена любов. Тази любов толкова дълго време е тровела човечеството.
Тези дълбоки откровения за произхода на неморалността и злото са от жизнена важност, защото ни разясняват природата на греха. Те ни дават оръжието и знанията, за да го преодолеем.
Последната и най-трудната революция ще бъде вътрешната революция на сърцето и съзнанието ни. Тя ще ни изведе от несправедливостта, покварата и егоизма към една позиция, при която любовта и службата на другите ще са най-висшата ценност.
Както Сан Мьонг Мун предрича:
„Мога да предвидя голяма промяна, революция, която настъпва в света, но не на огъня и куршумите, а на Божията истина, разпалваща сърцата на хората. Дошъл съм да възпламеня тази духовна революция, една тиха революция, която променя човешкия егоизъм в алтруизъм.”
Във встъпителния си адрес пред Федерацията за световен мир, през август 1991 г. в Сеул, Корея, пред президенти и високопоставени лица на много страни Сан Мьонг Мун заяви:
„Двадесет и първи век ще бъде правдив век. В този век богатството няма да бъде доминиращ фактор. Вместо това доминиращи ще бъдат човешката душа и дух. Двадесет и първият век ще бъде на обединението между Бог и човек. Това ще бъде епохата, когато ново пробуждане ще дойде при всеки човек, ще осъзнаем, че ще спечелим повече, ако искрено живеем за другите. Егоизмът силно ще намалее. Живот, чест и слава ще триумфират базирани на алтруизма. Това са характеристиките на настъпващия двадесет и първи век. Епохата на мира наближава. И нещо повече, възможността за реализация на Небесното царство ще е налице. Двадесет и първият век ще е надежден и славен век.”
В Библията се говори за „последните дни” и за „края на света”. Ако историята беше започнала от доброто, нямаше да е нужно да свърша. Но тъй като историята започна със зло, трябва да настъпят последните дни, в които злото накрая ще е елиминирано и ще дойде краят на порочния и грешен свят. Ще дойде времето, което Светото писание нарича „и ще изковат ножовете си на палешници”. С други думи – време на преход, когато „ад”-ът ще се трансформира в „Небесно царство”.
Няма да има буквално разрушение на вселената чрез катастрофи, както вярват някои християни. Последните дни ще са време на щастие, когато най-великата надежда на човечеството, твърдо отстоявана в хода на историята, накрая ще бъде реализирана.
БОРБАТА МЕЖДУ ДУХА И ТЯЛОТО
За да се спечели тази последна битка в историята и за да сме победители в покоряването и изкореняването на злото в нас, е необходимо ясно да разграничим слабостта, егоизма и грешната природа.
Както Сатана е контролирал първите човешките предци – чрез техните физически желания, така той продължава да ни контролира и днес чрез егоистичните ни физически желания.
Грехопадението, което се случва чрез грешна любов създава дисхармония между алтруистичната насоченост на съзнанието и егоистичните, неправилно ориентирани физически желания. Резултатът от това е разединение и борби във връзките ни на вертикално ниво – с Бог, с родители, с по-малките от нас, с учениците, а също и в хоризонталните ни връзки – със съпруга ни, с познати, с приятели, с колеги и т.н. Тези взаимоотношения вместо да се характеризират с искрена любов, често са деформирани, поради объркването, което съществува в нас самите, между желанието на ума да служи на другите и задоволяването на физическите ни желания.
Първоначално тялото и дъхът е трябвало да бъдат обединени и неспособни да се разделят. Човешкото тяло представлява тялото на Бог. Човешкото тяло е реципиентът, който побира ума, това е мястото, което съзнанието обитава. Разделянето между двете се осъществява поради грехопадението и става причина човешкото тяло да попадне под господството на Сатана и егоизма.
Физическото ни тяло е важно, най-вече за да поддържа духовното ни израстване. Само по себе си тялото търси единствено собственото си удобство и благополучие. Ето защо злото винаги търси да мобилизира тялото ни, да доминира и неутрализира желанията на духа ни. Често вършим неправилни неща, само за да задоволим собствените си желания и физически потребности, дори с цената да нараним другите.
От друга страна, в съзнанието ни човешката съвест се превръща в агент на Бог. Съвестта ни не съществува само за наша облага. Тя е внедрена, за да можем да постъпваме правдиво. Тя винаги търси доброто и следва алтруистична посока. Но тялото често въстава срещу съвестта.
Тялото търси само собствения си комфорт и е предразположено да постъпва егоистично, като задоволява телесните си желания. Съвестта, от друга страна, коригира тялото, като го подчинява в посока на ума. По тази причина е неизбежно преживяването на конфликти и вътрешни борби в нас самите.
Бог упражнява влиянието Си, за да стимулира ума ни чрез духовните ни желания. Духовните ни желания търсят истинско удовлетворение чрез добри и отговорни дейности. Ние сме щастливи, когато първо направим щастливи другите.
Тялото ни обаче винаги е привлечено от алтернативни пътища и търси да се отклони в различна посока. Когато трябва да се направи нещо важно, тялото иска почивка, храна или напитка и човек, който не е силен или духовно развит, ще каже: „Аз искам да правя тези неща и трябва да ги правя”, по един човек, който е наистина мъдър би казал: „Съществото с тези желания не съм истинския ‘аз’ и то трябва да почака.” Често, когато се появи възможността да помогнем на някого, тялото казва: „Защо да се безпокоя. По-добре е, ако някой друг го направи, вместо мен”, но ние трябва да отговорим на тялото си: „Ти няма да ми попречиш да направя нещо добро.”
Тялото е на наше разположение, то е конят, на който препускаме. Следователно ние трябва да се отнасяме внимателно и да се грижим за него, да го храним правилно и да го поддържаме чисто. Без здраво и чисто тяло ние не можем да изпълним трудните задачи, които ще ни позволят да достигнем духовно съвършенство. Но ние винаги трябва да сме тези, които контролират тялото си, а не да оставаме тялото да контролира нас.
В определен смисъл най-големият ни враг е собственото ни тяло. Трябва твърдо да установим един принципа: „Трябва първо да контролирам себе си, преди да имам власт над каквото и да е друго.” Ако аз съм контролиран от обстоятелствата, това означава, че моето тяло контролира ума ми. Но ако аз мога да запазя позицията си и състоянието на духа си, без значение какво правя или колко трудни са обстоятелствата, това означава, че умът ми контролира тялото ми.
Вътрешният сблъсък между духа и тялото представлява войната между доброто и злото.
Духът трябва да има вътрешната сила и необходимата духовна власт на себеконтрола, за да овладее желанието си за храна, сън и секс, които са трите най-основните желания на тялото ни.
В началото забранената сексуална любов ни създава илюзия и чувство за единение и щастие, като че ли това е истинска любов. Парите, властта и славата също могат да ни създадат илюзията, че сме задоволили вътрешните си потребности с външни средства.
Първоначално Бог ни е създал с потенциал да живеем в щастие. Ние сме създадени да се опияняваме не от наркотици, а от любовта на Бог. Тъй като сме загубили първоначалния си капацитет, ние търсим противоестествени, изкуствени средства за силна възбуда като алкохол или наркотици. Всъщност мъжът и жената са създадени да се опияняват един друг с център Бог. Няма нищо, което да надминава това чувство на радост и щастие. Всяка клетка от тялото ни експлодира от удоволствие. Очите, ушите и всички тъкани в екстаз от щастие. Когато веднъж хората открият начина да получават това опиянение от истинската любов с център Бог, дори и да са поощрявани да използват наркотици, алкохол др., те ще откажат. Сравнението ще обезсмисли тяхната употреба.
Ето защо традиционните световни религии, единодушно проповядват принципа на телесна дисциплина чрез постене, молитва, сексуално въздържание и др., т.е. да се правят неща, които тялото не желае да прави. Религията е тренировъчното пространство, където неуправляемите желания на тялото са контролирани, принуждавайки тялото да е в хармония с волята на ума.
Истинската религия набляга на себеотрицанието, себеконтрола, дисциплината и проповядва да живеем себеотдайно. Никога не е имало велика религия в историята, която да е поставяла в центъра егоизма или егоцентризма.
Виждаме, че будистките монаси медитират с години наред, като се опитват да отделят от себе си всички физически желания, до състояние на празнота. Като правят това, те искат да открият идеалния стандарт на човешкия характер. Цялото и усилие може да бъде описано с една фраза: те отричат малкото егоистично „аз”, за да открият истинската си вътрешна същност. Това е тяхната цел.
Все пак никой не е способен напълно да контролира тялото си, без вътрешно да се обедини с Бог. Само когато ума ни е обединен със силата на Божията любов и истина, ние можем да използваме телата си правилно. Духът трябва да е в позиция на субект, а тялото – в позиция на обект на духа ни. Любовта на Бог и Неговата истина имат властта да се обединяват заедно в хармония. Подобен хармоничен човек се описва от религиозната терминология като светец. Ето защо религията е била инструмент на Бог, с който да води и възстановява човека към първоначалния Му идеал.
istinskalubov.blogspot.com
Като резултат се развива един „свят” извън принципа на Бог, противоположен на Неговите идеали и извън Неговия контрол. Използвайки религиозния термин, наричаме „ад” света на порока, безпорядъка, бедността, експлоатацията, войната и страданието.
Човечеството, отделено от Бог, без истински закони и в състояние на хаос, става примитивно и деградирало. В отсъствието на обща цел и идеал, хората се отчуждили и постепенно загубили идентичността си. Човешките същества, губейки пътеводната си светлина, изпадат в състояние на варварство с толкова притъпена духовна чувствителност като тази при животните.
Борби и конфликти изолират хората все повече и повече и резултатът е разединение и продължително разделение. Това създава и увеличава териториалните бариери на комуникация, ускорява значими различия в раса, език, вяра, обичаи и др., които характеризират човешката история. Грехопадението принизява човечеството до примитивно и необразовано варварство, което възпрепятства морала на хората и материалното им развитие.
Все пак, не понасяйки снижаването на духовните стандарти, човечеството завинаги запазва в себе си потенциала за добро от първоначалната си природа. Ето защо Бог е можел да работи чрез съвестта ни и постепенно да развива и усъвършенства сърцето и интелекта ни.
Бог ни вдъхновява да изпълняваме отговорността си. От зората на историята, Бог е бил скритата сила, която е направлявала плана за възстановяване на грешния свят до първоначалното му състояние и да възстанови изгубения Си идеал.
Бог, нашият създател, има Воля. Тази Воля е да възстанови този свят на мир и истинска любов. В края на краищата Той ще възстанови Своя първоначален идеален свят, пресътворявайки го от сегашните обстоятелства на този свят.
Следователно от тази гледна точка, човешката история има посока и цел. Тази цел е възстановяването или духовното пресътворяване на човечеството от състояние на грях до първоначалното му състояние. Така целта на историята е да превърне „Ада” в „Небесното царство”.
Традиционно много се говори за спасение. Но какво е спасение? Точно това е спасение – възстановяването. Докторът спасява пациента, като му помага да излекува или възстанови увреденото си здраве. Този процес изисква съдействие от двете страни, на доктора и на пациента..
Усилията на Бог през историята очертават подобна ситуация. Въпреки че Бог е всесилен, Той не може да спаси човечеството само чрез силата си, човешкото съдействие и усилие също на необходими. Ето защо историята е хроника на усилията на Бог и човек, едновременно на успехите и провалите в отговор на помощта на Бог.
Защо Бог иска да ни спаси въпреки факта, че ние сме тези, които са Го предали и изоставили, създавайки този свят на ад и трагедия? Има три основни причини:
Първо, защото Бог е всесилен и абсолютен. Когато Той реши да постигне целта Си, в края на краищата нищо или никой не може да Го спре. Той никога няма да бъде победен от Сатана. Ако Бог е всесилен, най-малкото което е способен да постигне, е да създаде мирен и щастлив свят за човечеството. Ако този вид свят не може да бъде реализиран, тогава можем да заключим, че Бог не съществува.
Второ, Бог е създал човешките същества като Свои деца. Въпреки че сме Го предавали много пъти, Бог е нашият Истински баща. Той не е можел да ни изостави. Неговото щастие напълно зависи от нас. Както родителите са най-загрижени и състрадателни към сина или дъщеря, които страдат най-много, така и грижата на Бог Го тегли към децата Му, които страдат.
Поради истинската любов, Бог не може да Се отдели от нашето нещастие. Всесилният Създател е също и наш любящ Баща, който страда с всички нас. По тази причина Той определено ще разреши проблема с грехопадението.
Трето, Бог е създал човешкия дух неразрушим и вечен. Ако този физически свят бъде унищожен, духовете на безброй хора, които са живели в миналото, ще останат в духовния свят без възможност да бъдат освободени. Докато човечеството не се възстанови физически и духовно, резултатите от грехопадението няма да бъдат поправени и тези хора не могат да бъдат възстановени.
Хрониката на усилията на Бог да спаси човечеството е описана в историята на световните религии. Всъщност думата религия идва от латинската дума „religare”, което означава „повторно свързване”. Ето защо истинската цел на религията е да обедини отново човек и Бог, и възстанови първоначалния Му идеал.
Религиозната природа на човека забелязваме от времето на най-ранните рисунки на първобитните хора, които вече са описвали духовни същества и сили. Бог е можел да издига стъпка по стъпка интелектуалното и моралното ниво на човечеството. Развиват се изрази на по-висша религиозност, отражение на прогреса във възстановяването. След като грехопадението ни отдалечава от Истината, ние трябва да се пресътворим чрез Словото или Истината в процеса на възстановяване.
Ето защо Бог винаги работи чрез праведни и свети личности, чрез пророци и духовни лидери, които прогресивно се появяват в хода на историята, за да обяснят божествената истина. Когато наблюдаваме допирните точки и постепенното обединение на идеалите в историята на религията, можем да познаем Бог като извора на вдъхновението.
В задълбоченото си изследване върху еволюцията на културните сфери, Арнолд Тойнби открива,че културите винаги се развиват на основана на религия. Когато се развива по-универсална и висша религия се появява и по-висока форма на култура, която в края на краищата наистина и асимилира съседните култури на по-ниско ниво. Тези народи и нации в историята, които не могат да се придвижат към една по-висша религиозна философия, винаги са били асимилирани.
В миналото нашият свят се е състоял от повече от двадесет и шест различни културни сфери, които в хода на историята се обединяват, за да създадат днешните четири световни велики фундаментални културни сфери: Индуизъм – Будизъм, Юдео-Християнството, Исляма и културите на Далечния Изток: Конфуцианство – Таоизъм – Шинтоизъм.
Заключението на Арнолд Тойнби е, че всъщност ние се движим към една единствена световна култура. Нарастващите средства за комуникация още повече ще ускорят този процес. Според Божествения Принцип това не е случайно, а резултат от усилията на Бог и човек да пресътворят един обединен свят, който се стреми да възстанови вечния и непроменлив идеал на Бог.
Научните постижения и технологии, на които днес се радваме са изключителни. Ние имаме капацитета и материалните средства да конструираме един чуден свят на спокойствие и благополучие за цялото човечество. Но въпреки този огромен потенциал, ние все още не сме способни да построим един хармоничен свят на мир и щастие, защото няма паралелно развитие на духовното и моралното нива.
Съществува дисбаланс между нашето външно можене и нашето вътрешно развитие. Например, въпреки че вече изследваме открития космос и успяхме да изпратим хора на Луната, ние все още сме неспособни да живеем и успешно да прилагаме етични и морални норми, като например десетте заповеди, дадени от Бог на Моисей, преди приблизително 4000 години.
Въпреки целия наш прогрес, ние все още не изпълняваме ролята си на истински господари на творението, защитавайки ценното наследство, което Бог ни е дал. Всъщност поради грешната ни природа, ние дори злоупотребяваме с природата и не й позволяваме да изпълнява истинската си функция.
Вместо да съществуваме в хармония с околната среда, човешкият егоизъм и алчност са ни довели до неправилната експлоатация на природата, възпроизвеждайки враждебност.
Апостол Павел говори за това страдание на природата, като го сравнява с родилни болки, нетърпеливо чакайки появата на децата на Бог (Рим. 8:22). И не само природата, а също Бог и цялото човечество чакат голямата промяна и трансформация, които ще ни позволят да възстановим стойността и достойнството си като деца на Бог и реализираме един свят, освободен от злото и греха.
Мнозинството от мислещите хора определено са съгласни, че се нуждаем от цялостна промяна, за да се освободим от хаоса, липсата на морал, насилието и разрухата.
Но с определени изключения, общата тенденция досега беше първо да наблюдаваме проблемите извън самите нас. Ние искаме да видим „гредата в чуждото око”. Ето защо толкова много надежди се възлагат на вярата, че определени програми или политически и икономически системи ще ни дадат крайното решение.
Например когато болшевишката революция триумфира през 1917 г., това създаде големи очаквания и нейните лидери бяха горди да сложат край на една стара система на експлоатация и наложат нова, която обещаваше справедливост и мир. Днес целият свят е свидетел на трагедията на тази система и последвалия я провал.
Великият урок, който можем да научим от това и подобни преживявания в миналото е, че е илюзорно да претендираме, че първо трябва да променим обществото и неговите структури, за да може по-късно тези промени да гарантират промяната на човешкото поведение.
Никакъв нов план, програма или система не могат да работят, ако са осъществявани от същите корумпирани хора. Ако човекът не се промени, нищо не може да се промени. Коренът на човешките проблеми започва от егоистичната позиция на индивида, върху когото са построени структурите и системите на обществото. Само когато човекът е способен да преодолее собствения си егоизъм, ще бъде възможно да предвиди постоянни и стабилни промени в обществото.
Ето накъде човечеството трябва да насочи надеждата си и мечтите си за истински мир за в бъдеще. Волята на Бог е да изкорени егоизма от всеки индивид, а после да преобразува и пресътвори човечеството и Своя собствен храм, за да може всички хора да станат святи.
Ето защо истинският мир и хармония между нациите не започват на национално ниво, а с усъвършенстването на индивида. С превръщането си в храм на Бог всеки човек става съвършен. Ето къде започва световният мир. Всеки един от нас е истинска начална точка с която започва световния мир и идеалния свят.
Имаме нужда напълно да възстановим духовната си чувствителност, за да не можем никога да се отнасяме зле или да нараняваме другите. Трябва да чувстваме страданието и болките на другите като наши. (Виж Диаграма 7)
В първоначалния свят на Божието творение двама да се бият би било като лявата ръка да бие дясната и дори по-лошо, като да извадиш очите си със собствената си ръка. В идеалния свят няма да има конфликти, няма да има зло. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има единство между хората в преследване на истина, доброта и красота. Това наистина ще бъде светът на мира, който човечеството търси.
Затова трябва да приемем всички промени, които засягат хода на историята, най-голямата и най-важната промяна тепърва трябва да се осъществи.
От всички битки, които някога са били водени, най-фундаменталната все още предстои. Това е усилието, което накрая всеки от нас индивидуално трябва да направи, за да преодолее злото в себе си и да се освободи. Ние трябва да се пречисти и да се избавим от греха. За да сме по-конкретни, трябва напълно да изтрием от сърцето и паметта си грешната и забранена любов. Тази любов толкова дълго време е тровела човечеството.
Тези дълбоки откровения за произхода на неморалността и злото са от жизнена важност, защото ни разясняват природата на греха. Те ни дават оръжието и знанията, за да го преодолеем.
Последната и най-трудната революция ще бъде вътрешната революция на сърцето и съзнанието ни. Тя ще ни изведе от несправедливостта, покварата и егоизма към една позиция, при която любовта и службата на другите ще са най-висшата ценност.
Както Сан Мьонг Мун предрича:
„Мога да предвидя голяма промяна, революция, която настъпва в света, но не на огъня и куршумите, а на Божията истина, разпалваща сърцата на хората. Дошъл съм да възпламеня тази духовна революция, една тиха революция, която променя човешкия егоизъм в алтруизъм.”
Във встъпителния си адрес пред Федерацията за световен мир, през август 1991 г. в Сеул, Корея, пред президенти и високопоставени лица на много страни Сан Мьонг Мун заяви:
„Двадесет и първи век ще бъде правдив век. В този век богатството няма да бъде доминиращ фактор. Вместо това доминиращи ще бъдат човешката душа и дух. Двадесет и първият век ще бъде на обединението между Бог и човек. Това ще бъде епохата, когато ново пробуждане ще дойде при всеки човек, ще осъзнаем, че ще спечелим повече, ако искрено живеем за другите. Егоизмът силно ще намалее. Живот, чест и слава ще триумфират базирани на алтруизма. Това са характеристиките на настъпващия двадесет и първи век. Епохата на мира наближава. И нещо повече, възможността за реализация на Небесното царство ще е налице. Двадесет и първият век ще е надежден и славен век.”
В Библията се говори за „последните дни” и за „края на света”. Ако историята беше започнала от доброто, нямаше да е нужно да свърша. Но тъй като историята започна със зло, трябва да настъпят последните дни, в които злото накрая ще е елиминирано и ще дойде краят на порочния и грешен свят. Ще дойде времето, което Светото писание нарича „и ще изковат ножовете си на палешници”. С други думи – време на преход, когато „ад”-ът ще се трансформира в „Небесно царство”.
Няма да има буквално разрушение на вселената чрез катастрофи, както вярват някои християни. Последните дни ще са време на щастие, когато най-великата надежда на човечеството, твърдо отстоявана в хода на историята, накрая ще бъде реализирана.
БОРБАТА МЕЖДУ ДУХА И ТЯЛОТО
За да се спечели тази последна битка в историята и за да сме победители в покоряването и изкореняването на злото в нас, е необходимо ясно да разграничим слабостта, егоизма и грешната природа.
Както Сатана е контролирал първите човешките предци – чрез техните физически желания, така той продължава да ни контролира и днес чрез егоистичните ни физически желания.
Грехопадението, което се случва чрез грешна любов създава дисхармония между алтруистичната насоченост на съзнанието и егоистичните, неправилно ориентирани физически желания. Резултатът от това е разединение и борби във връзките ни на вертикално ниво – с Бог, с родители, с по-малките от нас, с учениците, а също и в хоризонталните ни връзки – със съпруга ни, с познати, с приятели, с колеги и т.н. Тези взаимоотношения вместо да се характеризират с искрена любов, често са деформирани, поради объркването, което съществува в нас самите, между желанието на ума да служи на другите и задоволяването на физическите ни желания.
Първоначално тялото и дъхът е трябвало да бъдат обединени и неспособни да се разделят. Човешкото тяло представлява тялото на Бог. Човешкото тяло е реципиентът, който побира ума, това е мястото, което съзнанието обитава. Разделянето между двете се осъществява поради грехопадението и става причина човешкото тяло да попадне под господството на Сатана и егоизма.
Физическото ни тяло е важно, най-вече за да поддържа духовното ни израстване. Само по себе си тялото търси единствено собственото си удобство и благополучие. Ето защо злото винаги търси да мобилизира тялото ни, да доминира и неутрализира желанията на духа ни. Често вършим неправилни неща, само за да задоволим собствените си желания и физически потребности, дори с цената да нараним другите.
От друга страна, в съзнанието ни човешката съвест се превръща в агент на Бог. Съвестта ни не съществува само за наша облага. Тя е внедрена, за да можем да постъпваме правдиво. Тя винаги търси доброто и следва алтруистична посока. Но тялото често въстава срещу съвестта.
Тялото търси само собствения си комфорт и е предразположено да постъпва егоистично, като задоволява телесните си желания. Съвестта, от друга страна, коригира тялото, като го подчинява в посока на ума. По тази причина е неизбежно преживяването на конфликти и вътрешни борби в нас самите.
Бог упражнява влиянието Си, за да стимулира ума ни чрез духовните ни желания. Духовните ни желания търсят истинско удовлетворение чрез добри и отговорни дейности. Ние сме щастливи, когато първо направим щастливи другите.
Тялото ни обаче винаги е привлечено от алтернативни пътища и търси да се отклони в различна посока. Когато трябва да се направи нещо важно, тялото иска почивка, храна или напитка и човек, който не е силен или духовно развит, ще каже: „Аз искам да правя тези неща и трябва да ги правя”, по един човек, който е наистина мъдър би казал: „Съществото с тези желания не съм истинския ‘аз’ и то трябва да почака.” Често, когато се появи възможността да помогнем на някого, тялото казва: „Защо да се безпокоя. По-добре е, ако някой друг го направи, вместо мен”, но ние трябва да отговорим на тялото си: „Ти няма да ми попречиш да направя нещо добро.”
Тялото е на наше разположение, то е конят, на който препускаме. Следователно ние трябва да се отнасяме внимателно и да се грижим за него, да го храним правилно и да го поддържаме чисто. Без здраво и чисто тяло ние не можем да изпълним трудните задачи, които ще ни позволят да достигнем духовно съвършенство. Но ние винаги трябва да сме тези, които контролират тялото си, а не да оставаме тялото да контролира нас.
В определен смисъл най-големият ни враг е собственото ни тяло. Трябва твърдо да установим един принципа: „Трябва първо да контролирам себе си, преди да имам власт над каквото и да е друго.” Ако аз съм контролиран от обстоятелствата, това означава, че моето тяло контролира ума ми. Но ако аз мога да запазя позицията си и състоянието на духа си, без значение какво правя или колко трудни са обстоятелствата, това означава, че умът ми контролира тялото ми.
Вътрешният сблъсък между духа и тялото представлява войната между доброто и злото.
Духът трябва да има вътрешната сила и необходимата духовна власт на себеконтрола, за да овладее желанието си за храна, сън и секс, които са трите най-основните желания на тялото ни.
В началото забранената сексуална любов ни създава илюзия и чувство за единение и щастие, като че ли това е истинска любов. Парите, властта и славата също могат да ни създадат илюзията, че сме задоволили вътрешните си потребности с външни средства.
Първоначално Бог ни е създал с потенциал да живеем в щастие. Ние сме създадени да се опияняваме не от наркотици, а от любовта на Бог. Тъй като сме загубили първоначалния си капацитет, ние търсим противоестествени, изкуствени средства за силна възбуда като алкохол или наркотици. Всъщност мъжът и жената са създадени да се опияняват един друг с център Бог. Няма нищо, което да надминава това чувство на радост и щастие. Всяка клетка от тялото ни експлодира от удоволствие. Очите, ушите и всички тъкани в екстаз от щастие. Когато веднъж хората открият начина да получават това опиянение от истинската любов с център Бог, дори и да са поощрявани да използват наркотици, алкохол др., те ще откажат. Сравнението ще обезсмисли тяхната употреба.
Ето защо традиционните световни религии, единодушно проповядват принципа на телесна дисциплина чрез постене, молитва, сексуално въздържание и др., т.е. да се правят неща, които тялото не желае да прави. Религията е тренировъчното пространство, където неуправляемите желания на тялото са контролирани, принуждавайки тялото да е в хармония с волята на ума.
Истинската религия набляга на себеотрицанието, себеконтрола, дисциплината и проповядва да живеем себеотдайно. Никога не е имало велика религия в историята, която да е поставяла в центъра егоизма или егоцентризма.
Виждаме, че будистките монаси медитират с години наред, като се опитват да отделят от себе си всички физически желания, до състояние на празнота. Като правят това, те искат да открият идеалния стандарт на човешкия характер. Цялото и усилие може да бъде описано с една фраза: те отричат малкото егоистично „аз”, за да открият истинската си вътрешна същност. Това е тяхната цел.
Все пак никой не е способен напълно да контролира тялото си, без вътрешно да се обедини с Бог. Само когато ума ни е обединен със силата на Божията любов и истина, ние можем да използваме телата си правилно. Духът трябва да е в позиция на субект, а тялото – в позиция на обект на духа ни. Любовта на Бог и Неговата истина имат властта да се обединяват заедно в хармония. Подобен хармоничен човек се описва от религиозната терминология като светец. Ето защо религията е била инструмент на Бог, с който да води и възстановява човека към първоначалния Му идеал.
istinskalubov.blogspot.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)