Накъде?
Румяна Русева
Виждаш ли звездите ярки
на нашата съдба?
Или слънцето ги затъмни
със своите лъчи?
Не, то се спусна с устрем бърз
от горната земя,
и поведе ни към светове
нагоре към вселената..
Там ще срещнем нашата душа,
с богатството
което изградили сме
на долната земя -
а тя в огън ни изгаря
бедността,
и сълзи рони
за човека,
заплакал с нея
в деня на раждане
в свободата...
И луната бавно се въздига,
лика си бледен просветли,
щом слънцето се скри
и звездите ярки заблестяха.
В кръг космичен
се въртят
звезди, планети и слънца,
в бяг среднощен,
те надяват
черния покров
на вечната тъга...
И я разпиляват...
И щом се те достигнат
и хвърлят своите лъчи
един към друг,
прегърнали земята
в своите обятия,
ще заискрят
от пламенни желания
с багрите на любовта
както влюбените по света.
Според учителя Михаил Иванов може в живота ни да се случи така, че нашата духовна половинка да се намира в духовния свят. При какви случаи може да срещнем подобно явление? И не е ли по-удачно решението двама души от духовния свят да се завърнат на земята, за да довършат своята мисия? Но как биха могли те да създадат свои физически деца? Или ние бихме могли да приемем и факта, че сме тук на земята, за да свършим определена задача докато открием нашия вечен партньор макар и в духовния свят. Ако божественият план за човека е да създаде вечен съюз със своя съпруг или съпруга и да продължи небесната родословна линия, то бихме предположили, че все по-често броя на хората на земята способни да реализират любовта все повече ще се увеличава.
събота, 28 ноември 2009 г.
Отново за прераждането (видеофилм)
По време на бунтовните вълнения срешу авгличаните в Индия двама мъже са влюбени в една жена. "Предателят" се опитва да докаже своето мъжество, но дали ще отстъпи ...или ще се върне в следващия си живот, за да я срещне отново. А нейният любим ще възстанови спомена за предателството и ще поиска да си отмъсти...
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
Спускане на огнените енергии на преображението
Духовните послания през последните дни ни заливат с поток от информация и предупреждение за подготовката на идването и усвояването на новите космически енергии в ерата на Водолея. Под послени дни разбираме времето когато ще даде възможност на хората да сложат окончателен край на злото и да започнат да изграждат новата история на човешката цивилизация. Вече споменахме в нашите публикации за смисъла на възкресението на хората от духовния и физическия свят. Тук споменаваме още веднъж да онези трансформационни процеси на духа и телата, които са стъпили на пътя на духовното израстване, а и на онези, но които им предстои такова. В Бибилята се казва, че Христос дойде за да не погине ни един,затова бихме предложили на различните групи подготвени хора различни начини за достиггане на просветление и обновяване на мисли, чувства и дела. Идва знание, което трябва да се предаде на определен гръг от хора, а те да го разпространят на други.
Това знание касае процесите на трансмутация, свързана с всички фази и стадии на Огненото Кръщение, което способства за коренното преобразувание на планетната цивилизация.
Трансмутационните процеси, произтичащи в материалния свят би трябвало да завършат с Всеобщо Преображение. Това грандиозно и изключително по значимост събитие ще означи повсеместното и окончателно утвърждаване на епохата на Истината и Всеобщото Благо.
Цялата дейност на Мисията “Кришна- Кшетра- Ятра” е неотделима от задачите на Огненото Преображение, което позволява на Зрийсктата раса да се изкачи на нова степен - степента на “божествената любов”, определена като висша йога или “према-бхакти.”
Мисията има свои базови центрове (ятри) в Русия, България ( от 2001г.), Белорусия и Украйна. В много центрове има изготвени хоругвви на изображенията на Беликите Учители и главния символ на Мисията – който представлява полулотос в ососбен знак на Върховната божествена Личност, над полулотоса е изобразен свещения ОУМ.
Най-важните срещи на членовете на Мисията носят формата на семинари, които се провеждат на всеки 3-4 месеца.
Целта на семинарите е да се приобщи широк слой от населението към Ведическото учение и да се запознае с онези откровения , които встъпват на Земята в периода на нейния Огнен цикъл.
От август 2000г. Ръководители на Мисията “Кришна-Кшетра- Ятра” са сътрудниците Ина и Виктор Главацкие осветили редица теми като: “ Пророчества за Божия Съд и Огненото Кръщение” “ Признаци на огнените явления в човешкия организъм”, “Трасмутация и деца”, “Типове трансмутационни състояния” “ Трансмутация и диета” и др.
А сега бих искала и да спомена за проповедническата Мисия “ Радха- Амара- Татва” „Радха”- това е Шакти на Върховната Личност ( Божествения Майчински Принцип),
„Амара” – означава безсмъртие, “Татва” – означава пришествие навлизащо като
въплъщение в материалния свят.
Всичко това означава “ Пришествие на безсмъртната Радхарани”
Членовете на мисията се явяват като обобщители на онези безспорни, божествени истини, съсредоточени в основополагащите Учения в света. Те правят широк синтез
С център философията на Върховната Личност.
Главната цел на Мисията е да се получи съзнание за Висшата божествена Индивидуалност – Шри Кришна.
Тази проповедническа мисия е на по-висока степен от Мисията “Кришна-Кшетра-Ятра”. Към нея трябва да се приобщават преди всичко онези служители на духовни школи, които са способни в пълен обем да асимилират знанието даващо представа за преходната епоха - предвождаща епохата на Златния Век .
Членовете на проповедническата Мисия свързани с името Шримати Радхарани са представители на новото светоусещане. Всички те дълбико и непредубедено постигат знание, разсредоточени в разни духовни източници: и всички те имат способност да обобщават и синтезират тези знание отдавайки предпочитание към първоизточника – безсмъртната философия на Шри Шри Радха- Кришна.
Основното предназначение на членовете на Мисията” Радха- Амара- Татва” – това е подготовка на човечеството към прехода на тази формация наречена формация на Светоносците, личности, с качествата на божествени мислители, които се отличават със своята абсолютна преданост към Върховната Личност. Такава формация съществува в епохата Сатия.
Всеки, който стане член на Мисията “Радха-амара-Татва”( членство, което се дава от Ачариите в духовния свят) получава пълномощия на висш наставник и просветител.
Из семинарните занятия на федерация за духовно единение „Роза”, юли-август, 2006
Това знание касае процесите на трансмутация, свързана с всички фази и стадии на Огненото Кръщение, което способства за коренното преобразувание на планетната цивилизация.
Трансмутационните процеси, произтичащи в материалния свят би трябвало да завършат с Всеобщо Преображение. Това грандиозно и изключително по значимост събитие ще означи повсеместното и окончателно утвърждаване на епохата на Истината и Всеобщото Благо.
Цялата дейност на Мисията “Кришна- Кшетра- Ятра” е неотделима от задачите на Огненото Преображение, което позволява на Зрийсктата раса да се изкачи на нова степен - степента на “божествената любов”, определена като висша йога или “према-бхакти.”
Мисията има свои базови центрове (ятри) в Русия, България ( от 2001г.), Белорусия и Украйна. В много центрове има изготвени хоругвви на изображенията на Беликите Учители и главния символ на Мисията – който представлява полулотос в ососбен знак на Върховната божествена Личност, над полулотоса е изобразен свещения ОУМ.
Най-важните срещи на членовете на Мисията носят формата на семинари, които се провеждат на всеки 3-4 месеца.
Целта на семинарите е да се приобщи широк слой от населението към Ведическото учение и да се запознае с онези откровения , които встъпват на Земята в периода на нейния Огнен цикъл.
От август 2000г. Ръководители на Мисията “Кришна-Кшетра- Ятра” са сътрудниците Ина и Виктор Главацкие осветили редица теми като: “ Пророчества за Божия Съд и Огненото Кръщение” “ Признаци на огнените явления в човешкия организъм”, “Трасмутация и деца”, “Типове трансмутационни състояния” “ Трансмутация и диета” и др.
А сега бих искала и да спомена за проповедническата Мисия “ Радха- Амара- Татва” „Радха”- това е Шакти на Върховната Личност ( Божествения Майчински Принцип),
„Амара” – означава безсмъртие, “Татва” – означава пришествие навлизащо като
въплъщение в материалния свят.
Всичко това означава “ Пришествие на безсмъртната Радхарани”
Членовете на мисията се явяват като обобщители на онези безспорни, божествени истини, съсредоточени в основополагащите Учения в света. Те правят широк синтез
С център философията на Върховната Личност.
Главната цел на Мисията е да се получи съзнание за Висшата божествена Индивидуалност – Шри Кришна.
Тази проповедническа мисия е на по-висока степен от Мисията “Кришна-Кшетра-Ятра”. Към нея трябва да се приобщават преди всичко онези служители на духовни школи, които са способни в пълен обем да асимилират знанието даващо представа за преходната епоха - предвождаща епохата на Златния Век .
Членовете на проповедническата Мисия свързани с името Шримати Радхарани са представители на новото светоусещане. Всички те дълбико и непредубедено постигат знание, разсредоточени в разни духовни източници: и всички те имат способност да обобщават и синтезират тези знание отдавайки предпочитание към първоизточника – безсмъртната философия на Шри Шри Радха- Кришна.
Основното предназначение на членовете на Мисията” Радха- Амара- Татва” – това е подготовка на човечеството към прехода на тази формация наречена формация на Светоносците, личности, с качествата на божествени мислители, които се отличават със своята абсолютна преданост към Върховната Личност. Такава формация съществува в епохата Сатия.
Всеки, който стане член на Мисията “Радха-амара-Татва”( членство, което се дава от Ачариите в духовния свят) получава пълномощия на висш наставник и просветител.
Из семинарните занятия на федерация за духовно единение „Роза”, юли-август, 2006
вторник, 24 ноември 2009 г.
Появата на религиите през вековете
За да разберем смисъла на историята и нашето съществуване не бихме го отделили от появата на религиите по света. В учебниците по история и философия на различните народи е редно да се отдели повече внимание върху ролята на религията в развитието на обществото. Това, което се случва от нейната негативна проява като фундаментализъм, отделянето й от науката и истинкото учение, но и откъм нейната положителна роля за създаването на върхови постижения на изкуството и човешката мисъл. Съществуват ли космически цивилизации или само божи пратеници.
петък, 6 ноември 2009 г.
Възкресние на хора от духовния свят
Възкресение чрез завръщане на хора от духовния свят, които са вярвали в Бог
Епохата на Исус преди две хиляди години и времето, когато Христос се връща отново през Последните дни, имат специално значение. Тогава всички вярващи на земята могат духовно да се извисят, в съответствие с плана за възстановяване на човешкия род. Тъй като това е времето, когато отново се появява Божието слово на пресътворяване под формата на Евангелието и на Новия израз на Истината, то според принципите на възкресение през това време съществуват най-големи възможности духовното Аз на човека да възкръсне много бързо. Ето защо през епохата на Исус всички формирани духове от Стария завет, които са спазвали единствено закона, желаят да се върнат и да помагат на вярващите на земята.
Фактът, че на планината на Преображението (Мат 17:3) Илия в своето духовно Аз се явява пред Исус и неговите ученици, ясно показва, че Илия е в духовния свят. Но Исус казва, че Йоан Кръстител, който е на земята е Илия (Мат. 17:12-13)В контекста на принципа на възкресението разбираме, че илия се е върнал, за да довърши мисията си на земята, като сътрудничи на Йоан Кръстител. Според принципите на възкресение чрез завръщане, физическото Аз на Йоан Кръстител заменя физическото Аз на илия.
В Матея 27:52 пише, че след разпятието на исус много светци се издигат от гробовете си. Това явление на възкръсване на хора от духовния свят е на онези, които са формирали своя дух на земята. Като си сътрудничат с хора от земята, котито вярват и следват Господа на Второто пришествие и като им помагат да станат божествен духове, хората от духовния свят в сферата на живите духове (Рая) могат да получат същите преимущества и самите те да станат божествени духове.
Хората от духовния свят, които преживе са вярвали в религии различни от юдейството и християнството, след своята смърт също трябва да се върнат и да си сътрудничат с хора от земята, представители на същите религии. Именно с тях, те могат лесно да установят обща база.
Добрите хора от духовния свят, които са водели съзнателен живот на земята, макар и нерелигиозни се връщат и си сътрудничат с добри хора на земята, които са на подобно духовно ниво и се намират при подобни обстоятелства.
В Матия 25:41 се споменава за дявола и неговите ангели. Тук се включват и зли хора от духовния свят. Също и злите духове не могат да възкръснат по друг начин, освен посредством възкресение чрез завръщане което е възможно само при определени епохи. Но злите духове не могат да слизат на земята по собствено желание. Дори и да слязат, това не означава, че те непременно ще имат полза от възкресението чрез завръщане. преди злите хора от духовния свят да могат да получат полза от възкресението по време на Второто пришествие, най-напред те трябва да направят условие на изплашане. Така те ще изпълнят Божията воля да бъдат изкоренени греховете им чрез понасяне на наказание.
Из "Божествен принцип", от преп. С. М. Муун, с. 118
Ще намери ли Анжели своя очакван годеник от минало прераждане или ще приеме любовта на този, който е с нея в нужда и беда във физическия свят. И дали той не носи дъщия духовен свят и съдба, която тя интуитивно търси.
Епохата на Исус преди две хиляди години и времето, когато Христос се връща отново през Последните дни, имат специално значение. Тогава всички вярващи на земята могат духовно да се извисят, в съответствие с плана за възстановяване на човешкия род. Тъй като това е времето, когато отново се появява Божието слово на пресътворяване под формата на Евангелието и на Новия израз на Истината, то според принципите на възкресение през това време съществуват най-големи възможности духовното Аз на човека да възкръсне много бързо. Ето защо през епохата на Исус всички формирани духове от Стария завет, които са спазвали единствено закона, желаят да се върнат и да помагат на вярващите на земята.
Фактът, че на планината на Преображението (Мат 17:3) Илия в своето духовно Аз се явява пред Исус и неговите ученици, ясно показва, че Илия е в духовния свят. Но Исус казва, че Йоан Кръстител, който е на земята е Илия (Мат. 17:12-13)В контекста на принципа на възкресението разбираме, че илия се е върнал, за да довърши мисията си на земята, като сътрудничи на Йоан Кръстител. Според принципите на възкресение чрез завръщане, физическото Аз на Йоан Кръстител заменя физическото Аз на илия.
В Матея 27:52 пише, че след разпятието на исус много светци се издигат от гробовете си. Това явление на възкръсване на хора от духовния свят е на онези, които са формирали своя дух на земята. Като си сътрудничат с хора от земята, котито вярват и следват Господа на Второто пришествие и като им помагат да станат божествен духове, хората от духовния свят в сферата на живите духове (Рая) могат да получат същите преимущества и самите те да станат божествени духове.
Хората от духовния свят, които преживе са вярвали в религии различни от юдейството и християнството, след своята смърт също трябва да се върнат и да си сътрудничат с хора от земята, представители на същите религии. Именно с тях, те могат лесно да установят обща база.
Добрите хора от духовния свят, които са водели съзнателен живот на земята, макар и нерелигиозни се връщат и си сътрудничат с добри хора на земята, които са на подобно духовно ниво и се намират при подобни обстоятелства.
В Матия 25:41 се споменава за дявола и неговите ангели. Тук се включват и зли хора от духовния свят. Също и злите духове не могат да възкръснат по друг начин, освен посредством възкресение чрез завръщане което е възможно само при определени епохи. Но злите духове не могат да слизат на земята по собствено желание. Дори и да слязат, това не означава, че те непременно ще имат полза от възкресението чрез завръщане. преди злите хора от духовния свят да могат да получат полза от възкресението по време на Второто пришествие, най-напред те трябва да направят условие на изплашане. Така те ще изпълнят Божията воля да бъдат изкоренени греховете им чрез понасяне на наказание.
Из "Божествен принцип", от преп. С. М. Муун, с. 118
Ще намери ли Анжели своя очакван годеник от минало прераждане или ще приеме любовта на този, който е с нея в нужда и беда във физическия свят. И дали той не носи дъщия духовен свят и съдба, която тя интуитивно търси.
сряда, 4 ноември 2009 г.
Галактическата федерация на светлината - послание от Плеядите
Божият план за възкресение на хората от духовния свят
Възкресение чрез завръщане на хора от духовния свят
Безброй много хора са преминали в духовния свят, но нито един не е постигнал съвършество във физическото си тяло докато е бил на земята. Как могат тези хора да възкръснат?Духовното Аз на човека не може нито да се развие, нито да възкръсне без физичестото Аз.ето защо, за да възкръснат хората от духовния свят, те трябва да се върнат на земята и да изпълнят своята отговорност, която не са изпълнили по време на физическия си живот. Те правят това, като си сътрудничат с хора на земята и работят с физическото Аз на другите, като им помагат да изпълнят своята мисия...По какъв начин хората от духовния свят си сътрудничат с хора от земята, за да изпълнят Божията воля?
Когато човек на земята с молитва илидуховна дейност създаде основа за духовно общуване и сътрудничество, тогава човек от духовния свят се връща и започва да помага на човека от земята чрез действие на даване и приемане с неговото духовна аз. Човекът от духовния свят помага на човека от физическия свят да получава откровения или да има дълбоки преживявания с истината. Понякога му помага да изпита други духовни явления като силата да лекува болести, способност да пророкува или да предизвиква огън с духовната си енергия.
Из "Божествен принцип" на преп. С. М. Муун, с 116-117
вторник, 3 ноември 2009 г.
Поглед към бъдещето
Духовни явления през Последните дни
Човек извърва грехопадението от нивото на съвършенство в степента на растеж. С настъпването на Последните дни човек навлиза в епоха, в която може да се възстанови до нивото на съвършенство на степента на радтеж. Като не вярва и живее в съответствие със словото от епохата на Новия Завет, духовното "Аз" на човека може да достигне нивото на съвършество на степента на растеж - това е позицията на човека непосредствено преди грехопадението.
Последните дни са времето, когато в световен мащаб се възстановява нивото, непосредствено преди грехопадението - нивото на живите духове. именно на това ниво Адам развива дълбока връзка с Бог. Ето защо през Последните дни с приближаването към края на степента на растеж много хора, ще развият способност да общуват с духовния свят. В тази светлина, можем да разберем Божието обещание да налее от своя Дух "върху всяка плът" през Последните дни. (Деян 2:17)
През Последните дни много хора ще получат откровението "Ти се Господа". Това не означава, че те са Господът на Второто пришествие, а показва, че те възстановяват позицията си на господар на Творението, загуба поради грехопадението на Адам. С други думи, те възстановяват нивото на духовно развитие, на което се е намирал Адам непосредствено преди грехопадението. Също както Йоан Кръстител е трябвало да подготви пътя за Исус, ще има много хора с различни мисиии, които трябва да подготвят пътя за Господа на Второто пришествие.Тъй като тези хора, отговорни за определени мисии, са представители на Господа на Второто пришествие, всеки един от тях получава откровението :" Ти си Господа", макар че може да работят във време или област , различна от тази на Господа на Второто пришествие. Според християнсктото разбиране, ако този човек получил способността за духовно общуване не разбере принципа стоящ зад него, погрешно се смята за Господа на Второто пришествие и действа в съответствие с това, този човек става Антихрист. (В съвременен смисъл подобна личност може да сее раздори и разделение вместо да насочи вниманието на своите ученици към обединение)
Макар хората, способни да общуват духовно, да се свързат с един и същ духовен свят, нивото, с което те общуват и съдържанието на откровенията, които получават са различни, тъй като духовните сфери, обстоятелства и индивидуалният характер са различни при всеки духовно отворен човек. (1 Кор. 15:14, 12:8 - 10)
Поради точа често съществуват несъгласия и конфликти между спиритуалистите. Тъй като те имат единствено вертикална връзка с Бог и се отговорни само за една част от целия Божий план за възстановяване, те често пренебрегват хоризонталните взаимоотношения с другите духовно отворени хора. Тъй като всеки от тях е най-добрият в своята конкретна сфера на отговорност, Бог дава на всеки откровението "Ти се на-добрият" , за да ги насърчи да дадт всичка от себе си. Но често изпадат в конфликт помежду си. Объркването сред хората способни да общуват с духовния свят,ще бъдепремахната от нов израз на истината, която ще обясни цялостната цел на плана за възстановяване.Въз основа на това разбиране спиритуалистите ще могат да постигнат взаимна вертикална хармония като допълнение към вертикаланата им хармония с Бог. Техните способности трябва да са насочени към изпълнение на целтта на целостта.
Из "Божествен принцип" на преп. С. М. Муун, с. 114
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Реалността на духовния свят
Божият план за възкресение на хора от Земята
И до днес когато християните мислят за възкресението , те обикновено смятат, че физически мъртвите ще получат нов живот при Второто пришествие на христа. Но веднъж разбрали истинското значение на възкресението и принципите на Божия план за възстановяване и възкресение, разбираме, че Бог осъществява своя план преди всичко въз основа на хорана намиращи се на земята. От гредна точка на човека историята може просто да изглежда като смяна на едно поколение с друго. От гледна точка на Бог, Който осъществява плана, смяната на поколенията не е особено важна. За Бог цялата история не представлява нищо друго освен усилията, положени за възкресението на един мъртъв човек - Адам. Ако първият прародител на хората - адам, не беше съгрешил, а бе преминал през трите степени на израстване, духовното му аз щеше да се развие като- формиран дух, жив дух и най-накрая божествен дух - духът на човек изпълнил Целта на Творението. Но вследствие на грехопадението човешкия дух паса до нивото на растеж и се озовава в много ниско състояние - под нивото, на което първоначално е бил създаден. Адам и Ева попадат в непринципната сфера и унаследяват грешната природа на Архангела...
По традиция християните смятат, че Небесата и Рая са едно и също. На както бе обяснено Небесното царство и духовният свят е мястото, където живее духовното Аз на хора постигнали нивото божествен дух, докато тяхното физическо тяло е на земята.
Рая е мясото където хората вярващи в исус са постигнали позицията на жив дух в духовния свят. Защо исус казва, че койта вярва в него ще влезе в Небесното царство? Той казва това, тъй като неговата първоначална цел е да изгради Небесното царство, но поради неверието на евреите умира на кръста...
Из "Божестевн принцип" на преп С.М. Муун, с 113
неделя, 1 ноември 2009 г.
Отвъд времето ( разкази )
от Румяна Русева
Тук е светло и приятно. Усещам стъпки зад гърба си – някой се приближава, но аз не виждам никого. Унесена съм, седнала на стола до масата. Да се обърна ли? Не, няма да видя никого. Вратата е затворена и никой не е влязъл. Просто го усещам. Не, струва ми се, че го виждам. Светла, стройна фигура на мъж застава до мен. Сякаш се навежда.
-Здравей! Как си? Мисля, че те познавам. Много ми е приятно.Няма ли да седнеш? - всъщност разговаряме телепатически.
Той кима утвърдително, но продължава да стои. Чувствам го като добър приятел. Не се страхувам.
„ Няма да седна”. Има в него нещо меко и приятно в излъчването му, макар че е светъл тип. Доброжелателен е. „ Кой си ти? „ „ Аз съм тук, за да те пазя." – сякаш ми говори. Смешно, той да ме пази ? От какво? И как ли? Но поради заниманията си с медитация започнах да улавям трептения и вибрации от други светове. „ Можеш ли да се досетиш, кой съм?" " Предполагам, че не би могла.” Така е помислих си само „ абсурд! Откъде да зная. Наистина, кой си ти?” Този дух ми се усмихва приятелски. И започвам да разбирам...” Lсе пак припомни ми ? Какво ще кажеш да си побъбрим. Не ми се играе на криеница. Хм, да не излезе, че те познавам отдавна. То спомените от минали животи нямат край...” Той продължава да се усмихва приятелски, лъчезарно, а дрехите му като нашите – съвременни. Облечен е в син пуловер, сива риза и сив панталон. Но не мога да го докосна. Не чувствам и нужда. Достатъчно е да усещам присъствието му. "Какво правиш тук?" – питам го. „ Ами опитвам се да те предпазя” и отново загадъчно ми се усмихна. Очите му са сини, а погледът топъл. Мисля, че започвам да се сещам. Да, струва ми се, че съм виждала този човек някъде. С този син пуловер и спортно телодложение. Сега вече е седнал срещу мен и ме гледа, някак особено. Мисля, че съм го виждала. Така, така още малко и ще кажа, че ми напомня на онези, в които се бях увличала от онези юношески романтични увлечения, а те си останаха платонически.А после щом човек беше вече опорочен и изморен любовта нямаше сили да разцъфти сред буренясалите тръни в душите ни. Имаше нещо особено в излъчването му. Наистина откъде ми дойде прилика? Но аз все се разминавах – всъщност, не знам дали не съм се спасявала по някакъв начин от бъдещата разруха на чувствата. Ето, че аз знаех отговора. Но се обърнах към него безпомощна. „ Защо е всичко това? „ И той ме разбра. „ Не, разбираш , защото е поради спомена." И гласът му става хрипкав, а после заглъхва. Не иска повече да говори. „ Не зная.. – все пак долавям – трудно ми беше да намеря подходящия. Беше ми тясно. Понякога се задушавах. Търсех себе си, този , който да ме приеме добре. Без мен те не можеха да те достигнат, нито пък ти да ги приемеш безрезервно.. Но днешното поколение не е като нашето. ..” Аз кимнах. „ Вярно, аз също се измъчвах объркана. С тези непрекъснати болки в главата и това напрежение. Да, нямаше кой да ме обича. Но ти искаше да намериш такъв, нали? „
„ Точно така.”– кимна ми на свой ред. „ Аз търся своята любима. Няма да се успокоя докато не я намеря.” Аз пък се смутих за миг. „ Да не би аз да съм заедно с нея едно цяло? А, мисля, че разбирам. Тъй като ти си дух, аз не мога да се омъжа за теб. Ти си ми просто приятел. Но жената, което е с мен е твоята духовна половинка.” „ Браво! „ – отново ми се усмихна на моята досетливост. „ Значи искаш да ме направиш щастлива заради твоята любов към нея?” „ Точно така”. „ А как ? Аз не искам вече да търся никого. Омръзна ми и не виждам смисъл. Искам да си почина.” Той ме поглежда изпитателно и скръства ръце на гърдите си. Очите му хитро и закачливо се присвиват. Сега виждам, че не сте толкова млад. Може би около четирдесетгодишен.” Ами много просто. Трябва да се намери оня, с когото да се обединя.” Аз стреснато го погледнах. „ Нали току-що Ви казах, че вече не искам да се срещам с никой. Защо ще ме набутвате пак някъде.” Образът стана тъжен. Но после ми се усмихна на моята наивност и невежество. Отдели си погледа от мен, встрани отвъд мен и въздъхна : „ Не, ти няма да спреш дотук. Не ти се разрешава. В теб живее духът на жената, която някога обожавах. Искам отново да се срещна с нея. Все още не мога да я доближа. Сигурен съм, че и тя страда. Твоето страдание и мъка са част от нейните. Защо да носиш и нейния товар? Не мага да те оставя да загинеш. Загива и тя. Затова съм около теб. Вързан съм до момента, в който се слея с нея. Загинеш ли, загивам и аз, защото жената ще те напусне и ще удължи престоя си в този ад”.
Вече ми е ясно, че става дума за някаква любов в миналото. Интересно ми е. „ И според теб докога ще чакаме?” „ Ще чакам докато се намери твоя партньор – този на когото да разчитам.” Иде ми да се разплача. Става ми мъчно. Сигурно тези двама души в миналото много са се обичали, но не са могли да се съберат. Не са се достигнали и сега тяхната мъка се пренася в настоящето. Но тя трябва да спре, най-после. И моето главоболие. Напрежението ми ще спадне защото и двата полюса ще намелат равновесие и хармония в сливането си. Но докато не се намери подходящ приносител на информация за възстановяването ни, нищо не можем да направим. „ Трябва да се моля за вас” – учудих се на алтруизма си. В този момент аз чувствах, че не мога да продължа и пак пожелах да им помогна.
Ето, че сега усещам някой ми подава информация. Виждам картини. Каква ли е тя? Престрашавам се да попитам „ Познаваше ли добре тази жена” Любовници ли бяхте? " Духът сериозно ми отвръща с „ и Да и Не”. И ме гледа право в очите. Аз съм развълнувана и питам отново, но с малко прегракнал глас: „ Кажи ми нещо за нея. Колко време сте били заедно? „ Той изглежда сериозен. Мечтателно зарейва поглед нагоре към ...небесните висини. „ Тя беше пианистка. „ „ Така ли? „ – стреснато питам. „ Но какво общо има с мен. Аз не умея да свиря на нищо. Само с малки деца горе долу мога да пея. А тя пееше ли? „ Почувствах се тъпо. Но духът кимна без коментар. „ Тя беше като ангел”- отвърна ми той, но продължи унесен в спомена. „ Още я виждам на подиума с бялата рокля, тъжна и самотна. В свиренето й имаше отчаян зов за живот. Тя самата носеше живота. Стресна ме и ме разтърси. Искаше ми се да се втурна веднага след нея. Чаках дълго в коридора и крачех неспокоен. Пушех. Изведнъж тя отвори вратата. И ме погледна изненадана. Очите й бяха тъмни, сякаш потъваш завинаги в тях. Струваше ми се, че ще изгубя. Забравих мисълта си. Какво щях да й кажа? Не , нямаше какво. Тя затвори вратата . Долу видях конферансието. Попитах го за координатите на пианистката и той ме погледна подозрително : „ Защо Ви са, господине. Без нейно знание, нищо не мога да направя. „ „ Но все пак можете да ми кажете, дали ще се забави много или ще бърза да си тръгва”. „ Да, доколкото знам, чакат я у дома и тя ще бърза да се прибере. „ Добре тогава имам да й изпратя един букет, но не зная на кой адрес” „А, това ли било. Ще ви го кажа тогава.” Тръгнах бързо към цветарския магазин. Поръчах голям букет цветя и пъхнах своето писмо преди да го изпратя. „ Госпожице, свирехте прекрасно. Бих искал да Ви видя. „ Подвоумих се как да се представя”
Тук вече духът сякаш закрачи неспокойно. „ Защо, да не сте бил някакъв престъпник?
Трябвало е да й обясните човешки, да не се чуди.” „ Хм , мислиш, че е лесно ли? Искаш ли да ти кажа истината. „ Чакай, чакай аз май помня нещо. И споменът ме заля. Отначало се поизплаших. Някаква вълна едва не ме събори. Затова затворих вратата. Обърках се. Сърцето ми биеше. Исках да се успокоя. Седнах на стола си закрила лице. Бузите ми горяха. И какво стана сега? Нищо. Поне не го попитах как се казва и дали не търси мен. Колко неучтиво. Измина време. Станах. „ Господинът още ли е навън?” Не, слязъл е долу. Нямаше го. Тръгнах си като насън. Защо го няма. Как така го няма! ? Не исках да повярвам. Струваше ми се, че ще полудея от отчаяние. Сякаш се бях видяла с единствения човек, който можеше да ме направи щастлива, а него го няма. Значи, не е той. Излъгала съм се. Така ми се е сторило.
На входната врата ме пресрещна конферансието. „ Госпожице, един господин поиска да ви подари букет цветя и попита за адреса Ви”. Сърцето ми затупа. И къде е той сега? „ Каза ли още нещо?” Не,не е казал.
На другия ден рано сутринта се почука на входната врата. Съседката отвори и ми звънна. Донесоха голям букет с цветя – бели и червени рози. Красота – вдъхнах им аромата. Почувствах се щастлива. Вътре имаше бележка. Но защо бе толкова кратка.
„ Госпожице, признателен съм Ви за вечерта, която ми подарихте да се наслаждавам на Вашето свирене. Но поради служебни задължения не съм в състояние да остана за дълго в града. Единственото нещо, което бих помолил е да ми позволите да Ви пиша. Всъщност тръгвам си утре вечер и бих могъл да Ви видя, ако желаете това още днес. Щом решите – пратете бележка на моя адрес”
Разбира се, разбира се. Защо не. Бих го видяла още веднъж. И бързо написах съгласието си. Същия ден излязох от квартирата, която бях наела и тръгнах към крайбрежната част на града. В кафе „ Парижани” ме чакаше, около 35 годишен светъл мъж, който веднага тръгна към мен. Носеше светла риза и син пуловер. Имаше немски акцент.
Изтръпнах. Седнах като поисках да узная с кого имам работа.
-Благодаря Ви за розите. Прекрасни са. Откъде знаете, че обичам рози?
-Вие самата сте като розата, госпожице. Излъчването Ви носеше аромата на една нежна и възвишена душа.
- Благодаря Ви. – клепките ми потрепнаха. Смутих се, но реших да бъда по-спокойна и по-хладнокръвна. – Но аз не зная с кого имам работа. С кого имам честта да разговарям.
При тези думи непознатият пребледня. Но се овладя бързо и твърдо ми отвърна:
-Името ми е Георг Щилер - немски офицер. – Искате да кажете, че сте гестаповец? – най-безцеремонно го запитах и извадих ветрилото си макар, че не ми бе толкова задушно. Ала нервността ми можеше да личи, а аз исках да изглеждам по-спокойна.
– Много сте проницателна. Признавам си, че е така.
-Тогава сигурно предполагате, че няма да срещнете очакваното от Вас отношение.
– Предполагах. За любовта няма граници.
Духът ме прекъсна и започна по-бързо да говори.
„ Лицето ù беше бледо и нежно, ала внезапно поруменя – досущ като розите. В очите й избухна пламък и тя сви черните си вежди.
-Да, няма граници, ако и двамата имат една и съща цел в живота си. Но... аз не виждам да имам с Вас нещо общо.
– Разбирам. И така да е. Аз не съм решил да Ви досаждам.
- Съжалавям, но не мога да отвърна на чувствата Ви.. – тя се запъна... ако имате такива.
Направих се, че не съм разбрал намека й и си тръгнахме. Изпратих я до дома й. Казах й – Вие ме предизвикахте да променя живота си. И аз ще го направя. Зная, че ме мислите за чудовище.
Тя мълчаливо наведе главата си и притвори вратата след себе си. Да, аз бях като прокажен за нея. За пръв път си давах сметка, че мога да изглеждам такъв на една красива жена. Никога не бях имал проблем с жените , ала те не ме и вълнуваха толкова много. Ставаше ми скучно и ги захвърлях като играчки. Тук захвърлиха мен като непотребна вещ. Една млада жена показваше сила защото умееше да се изразява чрез изкуството.
Заминах в Америка и й писах оттам. Исках да я убедя, че съм станал друг. Знаех, че ще ме убият за предателство и затова заминах надалеч. Тя не трябваше да бъде в опасност и подозрение. Обясних й, че ако не ме убият, ще дойда веднага след войната – изреждах й какви спасителни операции бях направил срещу хитлеристите. Знаех, че всеки миг може да ме разкрият и да ме убият. Тя също го знаеше и се пазеше. Но една вечер попаднах на един немски шпионин. Той бе разбрал какво съм направил за да проваля една тяхна опирация за саботаж и след седмица бях убит на среща в едно кафене.
„ А какво е станало с нея.?” „ Не знам. Ти трябва да го знаеш.” „ Аз ли? Не съм длъжна да съхранявам толкова много информация. „ Всъщност тя е починала млада. Да разболя се от туберкулоза и почина след десетина години. Пазеше си писмата и се надяваше да се появиш. Имаше голяма вяра. А, сигурно е мислела, че са те убили и е поискала да те последва.
„ Ето, виждаш ли, че знаеш. А сега искаш ли да ти разкажа какво чувствах докато си общувах с твоите приятели.?” Защо да ми разказваш? Не искам да ми се бъркаш в живота.” Е, добре, опитах се да се свържа с младежа, който обичаше приключенията и държеше статуетка на Хитлер у дома си. „ „ Ужас? И защо я държеше?” „ Защото някой от починалите около него духове го подтикват – били са на страната на нацистите.”
+ Е, добре, но нищо не излезе. Този Хитлер не ни помага, а напротив – отблъсква ме.” „ Точно така- тъжно проговори духът – За съжаление , ние с него имаме обща база, но тя ни пречи. Затова се опитах да потърся някой , който да не е свързан с този позор. Другият ти приятел пък вярваше, че и най-лошите хора ще отидат на добро място и ще бъдат спасени. И не правеше усилия, за да се промени.” „ А зная го. Нали в християнството са измислили, че спасението почива на вярата – или вярваш в Исус Христос или не вярваш.” Ставаше късно и вече ми омръзна целия този разговор. Станах от стола и закрачих из стаята. „ Знаете ли, аз вече разбрах, че няма какво да се оплаквам.”
„ Това трябваше да разбереш и да не роптаеш.” „ То, човек не може да се остави да го завличат и трябва да внимава. А сега, какво ще правим? Очакваме ли някого?”
„ Да, той иде и те очаква с нетърпение.” Ама, че го каза. А как ще го разпозная? „ „ Чрез сърцето си. Вслушвай се в него.”
Да, така е – когато вече не търсим никъде нищо. И идва момент , в който откриваме дълбоко в сърцето си истината за нашия живот.
1999 г.
–
Тук е светло и приятно. Усещам стъпки зад гърба си – някой се приближава, но аз не виждам никого. Унесена съм, седнала на стола до масата. Да се обърна ли? Не, няма да видя никого. Вратата е затворена и никой не е влязъл. Просто го усещам. Не, струва ми се, че го виждам. Светла, стройна фигура на мъж застава до мен. Сякаш се навежда.
-Здравей! Как си? Мисля, че те познавам. Много ми е приятно.Няма ли да седнеш? - всъщност разговаряме телепатически.
Той кима утвърдително, но продължава да стои. Чувствам го като добър приятел. Не се страхувам.
„ Няма да седна”. Има в него нещо меко и приятно в излъчването му, макар че е светъл тип. Доброжелателен е. „ Кой си ти? „ „ Аз съм тук, за да те пазя." – сякаш ми говори. Смешно, той да ме пази ? От какво? И как ли? Но поради заниманията си с медитация започнах да улавям трептения и вибрации от други светове. „ Можеш ли да се досетиш, кой съм?" " Предполагам, че не би могла.” Така е помислих си само „ абсурд! Откъде да зная. Наистина, кой си ти?” Този дух ми се усмихва приятелски. И започвам да разбирам...” Lсе пак припомни ми ? Какво ще кажеш да си побъбрим. Не ми се играе на криеница. Хм, да не излезе, че те познавам отдавна. То спомените от минали животи нямат край...” Той продължава да се усмихва приятелски, лъчезарно, а дрехите му като нашите – съвременни. Облечен е в син пуловер, сива риза и сив панталон. Но не мога да го докосна. Не чувствам и нужда. Достатъчно е да усещам присъствието му. "Какво правиш тук?" – питам го. „ Ами опитвам се да те предпазя” и отново загадъчно ми се усмихна. Очите му са сини, а погледът топъл. Мисля, че започвам да се сещам. Да, струва ми се, че съм виждала този човек някъде. С този син пуловер и спортно телодложение. Сега вече е седнал срещу мен и ме гледа, някак особено. Мисля, че съм го виждала. Така, така още малко и ще кажа, че ми напомня на онези, в които се бях увличала от онези юношески романтични увлечения, а те си останаха платонически.А после щом човек беше вече опорочен и изморен любовта нямаше сили да разцъфти сред буренясалите тръни в душите ни. Имаше нещо особено в излъчването му. Наистина откъде ми дойде прилика? Но аз все се разминавах – всъщност, не знам дали не съм се спасявала по някакъв начин от бъдещата разруха на чувствата. Ето, че аз знаех отговора. Но се обърнах към него безпомощна. „ Защо е всичко това? „ И той ме разбра. „ Не, разбираш , защото е поради спомена." И гласът му става хрипкав, а после заглъхва. Не иска повече да говори. „ Не зная.. – все пак долавям – трудно ми беше да намеря подходящия. Беше ми тясно. Понякога се задушавах. Търсех себе си, този , който да ме приеме добре. Без мен те не можеха да те достигнат, нито пък ти да ги приемеш безрезервно.. Но днешното поколение не е като нашето. ..” Аз кимнах. „ Вярно, аз също се измъчвах объркана. С тези непрекъснати болки в главата и това напрежение. Да, нямаше кой да ме обича. Но ти искаше да намериш такъв, нали? „
„ Точно така.”– кимна ми на свой ред. „ Аз търся своята любима. Няма да се успокоя докато не я намеря.” Аз пък се смутих за миг. „ Да не би аз да съм заедно с нея едно цяло? А, мисля, че разбирам. Тъй като ти си дух, аз не мога да се омъжа за теб. Ти си ми просто приятел. Но жената, което е с мен е твоята духовна половинка.” „ Браво! „ – отново ми се усмихна на моята досетливост. „ Значи искаш да ме направиш щастлива заради твоята любов към нея?” „ Точно така”. „ А как ? Аз не искам вече да търся никого. Омръзна ми и не виждам смисъл. Искам да си почина.” Той ме поглежда изпитателно и скръства ръце на гърдите си. Очите му хитро и закачливо се присвиват. Сега виждам, че не сте толкова млад. Може би около четирдесетгодишен.” Ами много просто. Трябва да се намери оня, с когото да се обединя.” Аз стреснато го погледнах. „ Нали току-що Ви казах, че вече не искам да се срещам с никой. Защо ще ме набутвате пак някъде.” Образът стана тъжен. Но после ми се усмихна на моята наивност и невежество. Отдели си погледа от мен, встрани отвъд мен и въздъхна : „ Не, ти няма да спреш дотук. Не ти се разрешава. В теб живее духът на жената, която някога обожавах. Искам отново да се срещна с нея. Все още не мога да я доближа. Сигурен съм, че и тя страда. Твоето страдание и мъка са част от нейните. Защо да носиш и нейния товар? Не мага да те оставя да загинеш. Загива и тя. Затова съм около теб. Вързан съм до момента, в който се слея с нея. Загинеш ли, загивам и аз, защото жената ще те напусне и ще удължи престоя си в този ад”.
Вече ми е ясно, че става дума за някаква любов в миналото. Интересно ми е. „ И според теб докога ще чакаме?” „ Ще чакам докато се намери твоя партньор – този на когото да разчитам.” Иде ми да се разплача. Става ми мъчно. Сигурно тези двама души в миналото много са се обичали, но не са могли да се съберат. Не са се достигнали и сега тяхната мъка се пренася в настоящето. Но тя трябва да спре, най-после. И моето главоболие. Напрежението ми ще спадне защото и двата полюса ще намелат равновесие и хармония в сливането си. Но докато не се намери подходящ приносител на информация за възстановяването ни, нищо не можем да направим. „ Трябва да се моля за вас” – учудих се на алтруизма си. В този момент аз чувствах, че не мога да продължа и пак пожелах да им помогна.
Ето, че сега усещам някой ми подава информация. Виждам картини. Каква ли е тя? Престрашавам се да попитам „ Познаваше ли добре тази жена” Любовници ли бяхте? " Духът сериозно ми отвръща с „ и Да и Не”. И ме гледа право в очите. Аз съм развълнувана и питам отново, но с малко прегракнал глас: „ Кажи ми нещо за нея. Колко време сте били заедно? „ Той изглежда сериозен. Мечтателно зарейва поглед нагоре към ...небесните висини. „ Тя беше пианистка. „ „ Така ли? „ – стреснато питам. „ Но какво общо има с мен. Аз не умея да свиря на нищо. Само с малки деца горе долу мога да пея. А тя пееше ли? „ Почувствах се тъпо. Но духът кимна без коментар. „ Тя беше като ангел”- отвърна ми той, но продължи унесен в спомена. „ Още я виждам на подиума с бялата рокля, тъжна и самотна. В свиренето й имаше отчаян зов за живот. Тя самата носеше живота. Стресна ме и ме разтърси. Искаше ми се да се втурна веднага след нея. Чаках дълго в коридора и крачех неспокоен. Пушех. Изведнъж тя отвори вратата. И ме погледна изненадана. Очите й бяха тъмни, сякаш потъваш завинаги в тях. Струваше ми се, че ще изгубя. Забравих мисълта си. Какво щях да й кажа? Не , нямаше какво. Тя затвори вратата . Долу видях конферансието. Попитах го за координатите на пианистката и той ме погледна подозрително : „ Защо Ви са, господине. Без нейно знание, нищо не мога да направя. „ „ Но все пак можете да ми кажете, дали ще се забави много или ще бърза да си тръгва”. „ Да, доколкото знам, чакат я у дома и тя ще бърза да се прибере. „ Добре тогава имам да й изпратя един букет, но не зная на кой адрес” „А, това ли било. Ще ви го кажа тогава.” Тръгнах бързо към цветарския магазин. Поръчах голям букет цветя и пъхнах своето писмо преди да го изпратя. „ Госпожице, свирехте прекрасно. Бих искал да Ви видя. „ Подвоумих се как да се представя”
Тук вече духът сякаш закрачи неспокойно. „ Защо, да не сте бил някакъв престъпник?
Трябвало е да й обясните човешки, да не се чуди.” „ Хм , мислиш, че е лесно ли? Искаш ли да ти кажа истината. „ Чакай, чакай аз май помня нещо. И споменът ме заля. Отначало се поизплаших. Някаква вълна едва не ме събори. Затова затворих вратата. Обърках се. Сърцето ми биеше. Исках да се успокоя. Седнах на стола си закрила лице. Бузите ми горяха. И какво стана сега? Нищо. Поне не го попитах как се казва и дали не търси мен. Колко неучтиво. Измина време. Станах. „ Господинът още ли е навън?” Не, слязъл е долу. Нямаше го. Тръгнах си като насън. Защо го няма. Как така го няма! ? Не исках да повярвам. Струваше ми се, че ще полудея от отчаяние. Сякаш се бях видяла с единствения човек, който можеше да ме направи щастлива, а него го няма. Значи, не е той. Излъгала съм се. Така ми се е сторило.
На входната врата ме пресрещна конферансието. „ Госпожице, един господин поиска да ви подари букет цветя и попита за адреса Ви”. Сърцето ми затупа. И къде е той сега? „ Каза ли още нещо?” Не,не е казал.
На другия ден рано сутринта се почука на входната врата. Съседката отвори и ми звънна. Донесоха голям букет с цветя – бели и червени рози. Красота – вдъхнах им аромата. Почувствах се щастлива. Вътре имаше бележка. Но защо бе толкова кратка.
„ Госпожице, признателен съм Ви за вечерта, която ми подарихте да се наслаждавам на Вашето свирене. Но поради служебни задължения не съм в състояние да остана за дълго в града. Единственото нещо, което бих помолил е да ми позволите да Ви пиша. Всъщност тръгвам си утре вечер и бих могъл да Ви видя, ако желаете това още днес. Щом решите – пратете бележка на моя адрес”
Разбира се, разбира се. Защо не. Бих го видяла още веднъж. И бързо написах съгласието си. Същия ден излязох от квартирата, която бях наела и тръгнах към крайбрежната част на града. В кафе „ Парижани” ме чакаше, около 35 годишен светъл мъж, който веднага тръгна към мен. Носеше светла риза и син пуловер. Имаше немски акцент.
Изтръпнах. Седнах като поисках да узная с кого имам работа.
-Благодаря Ви за розите. Прекрасни са. Откъде знаете, че обичам рози?
-Вие самата сте като розата, госпожице. Излъчването Ви носеше аромата на една нежна и възвишена душа.
- Благодаря Ви. – клепките ми потрепнаха. Смутих се, но реших да бъда по-спокойна и по-хладнокръвна. – Но аз не зная с кого имам работа. С кого имам честта да разговарям.
При тези думи непознатият пребледня. Но се овладя бързо и твърдо ми отвърна:
-Името ми е Георг Щилер - немски офицер. – Искате да кажете, че сте гестаповец? – най-безцеремонно го запитах и извадих ветрилото си макар, че не ми бе толкова задушно. Ала нервността ми можеше да личи, а аз исках да изглеждам по-спокойна.
– Много сте проницателна. Признавам си, че е така.
-Тогава сигурно предполагате, че няма да срещнете очакваното от Вас отношение.
– Предполагах. За любовта няма граници.
Духът ме прекъсна и започна по-бързо да говори.
„ Лицето ù беше бледо и нежно, ала внезапно поруменя – досущ като розите. В очите й избухна пламък и тя сви черните си вежди.
-Да, няма граници, ако и двамата имат една и съща цел в живота си. Но... аз не виждам да имам с Вас нещо общо.
– Разбирам. И така да е. Аз не съм решил да Ви досаждам.
- Съжалавям, но не мога да отвърна на чувствата Ви.. – тя се запъна... ако имате такива.
Направих се, че не съм разбрал намека й и си тръгнахме. Изпратих я до дома й. Казах й – Вие ме предизвикахте да променя живота си. И аз ще го направя. Зная, че ме мислите за чудовище.
Тя мълчаливо наведе главата си и притвори вратата след себе си. Да, аз бях като прокажен за нея. За пръв път си давах сметка, че мога да изглеждам такъв на една красива жена. Никога не бях имал проблем с жените , ала те не ме и вълнуваха толкова много. Ставаше ми скучно и ги захвърлях като играчки. Тук захвърлиха мен като непотребна вещ. Една млада жена показваше сила защото умееше да се изразява чрез изкуството.
Заминах в Америка и й писах оттам. Исках да я убедя, че съм станал друг. Знаех, че ще ме убият за предателство и затова заминах надалеч. Тя не трябваше да бъде в опасност и подозрение. Обясних й, че ако не ме убият, ще дойда веднага след войната – изреждах й какви спасителни операции бях направил срещу хитлеристите. Знаех, че всеки миг може да ме разкрият и да ме убият. Тя също го знаеше и се пазеше. Но една вечер попаднах на един немски шпионин. Той бе разбрал какво съм направил за да проваля една тяхна опирация за саботаж и след седмица бях убит на среща в едно кафене.
„ А какво е станало с нея.?” „ Не знам. Ти трябва да го знаеш.” „ Аз ли? Не съм длъжна да съхранявам толкова много информация. „ Всъщност тя е починала млада. Да разболя се от туберкулоза и почина след десетина години. Пазеше си писмата и се надяваше да се появиш. Имаше голяма вяра. А, сигурно е мислела, че са те убили и е поискала да те последва.
„ Ето, виждаш ли, че знаеш. А сега искаш ли да ти разкажа какво чувствах докато си общувах с твоите приятели.?” Защо да ми разказваш? Не искам да ми се бъркаш в живота.” Е, добре, опитах се да се свържа с младежа, който обичаше приключенията и държеше статуетка на Хитлер у дома си. „ „ Ужас? И защо я държеше?” „ Защото някой от починалите около него духове го подтикват – били са на страната на нацистите.”
+ Е, добре, но нищо не излезе. Този Хитлер не ни помага, а напротив – отблъсква ме.” „ Точно така- тъжно проговори духът – За съжаление , ние с него имаме обща база, но тя ни пречи. Затова се опитах да потърся някой , който да не е свързан с този позор. Другият ти приятел пък вярваше, че и най-лошите хора ще отидат на добро място и ще бъдат спасени. И не правеше усилия, за да се промени.” „ А зная го. Нали в християнството са измислили, че спасението почива на вярата – или вярваш в Исус Христос или не вярваш.” Ставаше късно и вече ми омръзна целия този разговор. Станах от стола и закрачих из стаята. „ Знаете ли, аз вече разбрах, че няма какво да се оплаквам.”
„ Това трябваше да разбереш и да не роптаеш.” „ То, човек не може да се остави да го завличат и трябва да внимава. А сега, какво ще правим? Очакваме ли някого?”
„ Да, той иде и те очаква с нетърпение.” Ама, че го каза. А как ще го разпозная? „ „ Чрез сърцето си. Вслушвай се в него.”
Да, така е – когато вече не търсим никъде нищо. И идва момент , в който откриваме дълбоко в сърцето си истината за нашия живот.
1999 г.
–
Абонамент за:
Публикации (Atom)